Читать «Авантюристът» онлайн - страница 102

— Остави! — Гидеон показа револвера иззад вратата и с досада го насочи към Джейк, който така и застина с едната си ръка под бюрото. — Никога не си бил бърз и никога не си имал късмет — това и двамата добре го знаем. Истината, Джейк, е, че ти винаги си бил по-добър като легенда, отколкото в действителност.

Единадесета глава

Сара крачеше напред-назад из всекидневната, а Гидеон я наблюдаваше, като се опитваше да прикрие колко това го забавлява. На котките отдавна им бяха омръзнали ядните й дитирамби срещу Джейк Савидж. Мачу Пикчу се беше разположил в обичайната си поза на облегалката на дивана и беше прилепил уши към главата си, а Елора се беше свила на кълбо до него и спеше дълбоко.

— Трябваше да го предадем на полицията. Той носи вина за много неща — от влизане с взлом и опит за кражба до това, че е проклет досадник. И освен това е лъжец до мозъка на костите си. Как можа просто така да го пуснеш да си отиде, Гидеон? — Сара се обърна и закрачи пак из стаята, като халата й се виеше около глезените й. Косата й беше вдигната на кок, но отделни кичури се бяха измъкнали.

— Той повече няма да ни безпокои, Сара.

— Не сме много сигурни в това. Трябваше да го предадем и да го арестуват. Защо не го направи?

— Джейк няма да издържи в затвора — каза Гидеон и се замисли. — Ако приемем, че можехме да намерим начин да го обвиним и да го затворят, в което дълбоко се съмнявам. Всъщност имахме късмет, че обвиненията не могат да бъдат доказани. Защото той не е откраднал нищо и не е оставил никакви улики. Най-многото, което можехме да постигнем, щеше да бъде да го задържат за няколко месеца.

Сара достигна до другия край на стаята, обърна се и тръгна обратно.

— Не мисля, че може така да му се размине. Мисля, че ти си бил снизходителен към него заради годините, които ви свързват.

— Заради годините, които ни свързват ли? — Гидеон повдигна едната си вежда.

— Разбира се. В края на краищата той ти е бил партньор няколко години. Заедно сте преживяли не малко. А ти си лоялен човек.

— Лоялен ли съм?

— Естествено. Не ме иронизирай. Лоялността е в природата ти. Мисля, че това е една от чертите, заради които ти се възхищавам. Но въпреки всичко си остава един проблем. Какво ще стане, ако той пак дойде за Цветята?

— Няма да дойде.

— Не виждам какво може да го спре следващия път.

— Казах му, че ако нещо се случи с онази желязна каса, ще разруша легендата около него, която беше изградена с моя помощ. А тази легенда е всичко, което му е останало, Сара. Неговата собствена легенда. За него тя е най-важното нещо на света.

Сара се спря и започна да хапе устните си.

— А ти би ли могъл да направиш това? Чрез списанието си ли?

— Бих могъл да изпратя писма на някои колекционери и брокери, като им кажа да направят експертиза на екземплярите от колекциите си, придобити неотдавна от Южна Америка чрез посредничеството на Слотър Ентърпрайзиз.

Очите на Сара се разшириха.

— Ти ми беше казал, че го следиш. С това ли се е занимавал през последните пет години — с продажба на антични предмети?