Читать «Дар от злато» онлайн - страница 142

Джонас тръгна напред. Студеният дъжд го шибаше в лицето и само за секунди измори косата му. Единственото му успокоение беше, че човекът зад него бе също толкова мокър. Калта и локвите бяха добро оправдание, за да намали крачките.

— Ти чуваш ли какво ти казвам? По-бързо, няма да се влача цяла нощ, премръзнах до кости.

Джонас умишлено се спъна и падна на колене в калта. Мъжът зад него се спря, но не се осмели да му помогне. И това беше добре, защото, ставайки, успя да извади ножа изпод туниката и незабелязано да го мушне в ръкава си.

Не им отне много време да стигнат до ръба на скалите. Минутите летяха, а Джонас все още нямаше конкретен план как да го обезоръжи. Всичко изглежда, че щеше да се решава в последния момент.

— О кей, дотук. Това трябва да е мястото. Мъжът насочи фенерчето към разкъсаната мрежа и разкривените, нападали по земята метални стълбове.

— Е, сега какво? Очакваш да скоча, така ли? Ще трябва доста дълго да почакаш.

— Ако искаш приятелска помощ, винаги се отзовавам.

Треслар грабна парче желязо и замахна към Джонас. При нормални обстоятелства всеки би отстъпил инстинктивно назад, но сега тази крачка означаваше смърт, защото отзад беше само морето. И когато Треслар замахна, Джонас бързо се наведе и извъртя плаща си. Тежката и мокра от дъжда материя омекоти удара, който получи по рамото. Успя да хване другия край на металния прът и забрави болката си. В съзнанието му започна да се образува видението на падащ от скалите мъж. Някой го беше блъснал и той отчаяно протягаше ръце, за да се хване за нещо. Идваше му да крещи от ужас, но в този момент Треслар го спаси, измъквайки метала от ръцете му. Изведнъж тунелът изчезна и, сякаш акумулирал силите на умиращия човек, Джонас се хвърли като звяр и събори противника си по гръб. Ръката на мъжа под него все още стискаше пистолета и той концентрира вниманието си върху нея. Затисна я с коляно и се отпусна с цялата си тежест. Треслар бясно се съпротивляваше, но Джонас, използвайки умението си, спасявало го през последните пет години, успяваше да го задържи. Нещо изпука под коляното му и противникът му изпищя. Събрал сили, той ритна Джонас в корема и го събори. Двамата се изтърколиха в калта, вкопчени един в друг. Пистолетът вече беше изчезнал и всичко се решаваше от мускулите. Джонас усети, че се намират прекалено близо до скалите, и че земята под тях вибрира по особен начин. Разбра веднага какво ще се случи. Пропълзя няколко метра и се хвана за един от стълбовете. Треслар учудено го гледаше, но когато краката му започнаха да потъват, изкрещя от ужас. Опита се да побегне, но земята, на която стоеше, рязко пропадна.

Джонас предпазливо надникна над ръба на скалите. Нямаше нищо, което да се види. Бушуващите черни вълни с трясък се разбиваха в брега, сякаш търсеха нова жертва. Успокои малко дъха си и внимателно пропълзя назад. Провери, дали ножът е все още в ръкава му — беше изчезнал. Огледа наоколо, но не го откри и тръгна към къщата.