Читать «Дар от злато» онлайн - страница 141

— Остани, където си! Едно движение и си мъртъв! Както виждаш, имам заглушител, никой долу няма да чуе.

Джонас внимателно изучаваше огромния силует на човека, който го заплашва.

— И ти ли си любител на абстрактното изкуство или просто си се загубил?

— Затваряй си устата! Хвърли ножа на земята!

За секунда Джонас си помисли, че този тип говореше за скрития му нож, но после осъзна, че бе взел камата за истинска. Бавно откопча колана си и я пусна на пода.

— Да не си мръднал!

Мъжът сложи фенерчето на масата, но така, че лъчът му да е насочен към Джонас. После извади нещо като радиостанция и натисна няколко копчета.

— Хайде, тръгвай!

— Къде?

— Навън. Току-що съобщих на Кинкейд, че съм те спипал.

— Кинкейд има пейджър, нали?

— Браво бе, умник! Хайде, размърдай се.

Джонас прецени възможностите, но те бяха съвсем малко.

Ако се опитваше да извади скрития нож, мъжът със селски акцент сигурно щеше да дръпне спусъка.

— Ами картината?

— Теб какво те е грижа. Ще се върна да я взема по-късно.

Платното беше покрито и си стоеше на статива. Кинкейд все още не знаеше какво е нарисувано там.

Джонас почувства пистолета в гърба си и тръгна по коридора. Разчиташе, че може и да срещнат някого от гостите, но тази част на къщата беше пуста. Мъжът очевидно познаваше добре разположението на стаите, защото уверено го водеше към задния двор. Когато минаха покрай един прозорец, Джонас забеляза, че той бе нахлузил на лицето си скиорска шапка, откриваща само очите му. Излязоха от задната врата и застанаха под тесен навес, който съвсем малко ги предпазваше от силния дъжд. Беше започнало да ръми около шест часа, но сега от небето се изливаше истински порой. След малко Кинкейд се появи зад тях.

— Чудесна работа, Треслар. Това решава основния ми проблем.

— Грешите, Кинкейд, проблемите ви едва сега започват.

— Не е така, приятелю, те са разрешени. Исках да знам малко повече за теб и каква е ролята ти в това глупаво наддаване, но нямам време за губене. Все пак, не се тревожи, ще получа отговорите, които ме интересуват от нашата червенокоса приятелка. Сигурен съм, че тя ще ми обясни всичко.

Джонас едва успя да потисне гнева, който го обземаше.

— Верити не знае нищо за това!

— Остави ме сам да се убедя. В едно съм сигурен — разговорът с нея ще ми е много приятен. Има нещо нежно и чисто, което особено ме привлича. Чувствам, че ще реагира добре, ако й въздействам с болка.

— Гадно копеле, ще те убия, ако я докоснеш!

— Смели думи за човек, който след малко ще стане на призрак. Треслар, отърви се от него. Използвай пистолет само ако е наложително. Искам да изглежда като нещастен случай, както сме се разбрали.

— О кей, знам какво да правя. Само не успях да видя картината.

— Аз ще се погрижа за нея. Сега искам да ликвидираш Куоръл, преди да ми е създал нови неприятности.

Кинкейд се обърна рязко и влезе в къщата.

— Хайде, Куоръл, нали чу. Размърдай се.

— Къде отиваме?

— Малко по-надолу, където мрежата е скъсана. Там, приятелю, ти ще се подхлъзнеш и ще паднеш. Нещастен случай, колко тъжно. Пийнал си повечко, решил си да глътнеш малко свеж въздух, но си отишъл точно до ръба на скалите. Какво да се прави? Хайде!