Читать «Дар от злато» онлайн - страница 140

— Аз съм мъжът, с когото спиш, и това ми дава известни права.

— Джонас, да се караме сега е пълна глупост!

— Ами да спрем тогава и да хапнем нещо друго.

— Но как можеш да ядеш, след като го вбеси преди малко?

— Много просто, слагам си малко месо в устата и си мърдам челюстите нагоре-надолу. Зъбите вършат всичко останало. Действа безотказно.

— Но това е човекът от картината, това е мъжът, който… Боже Господи!

— Какво ти стана?

— Картината! Тя е горе в ателието. Кейтлин го заключи, но той може би се е справил с бравата. Влязъл е и е унищожил платното. Това обяснява и защо закъсня тази вечер.

— Няма логика. Откъде ще знае, какво е нарисувала Кейтлин и къде е ателието й.

— Как откъде! Той познава къщата отпреди. Какво ще му струва, да се изкачи по стълбите и да надникне в ателието. Нали цялото му внимание е концентрирано само върху „Кръвожадност“ — Верити сграбчи решително кадифените поли на роклята си. — Да вървим, Джонас!

— Къде?

— Да проверим картината.

Джонас изруга мислено.

— По-спокойно, остани тук, аз ще отида сам.

— Няма да стане, ще дойда с теб. Искам да видя, дали картината е била докосвана.

— Аз ще проверя и ще ти кажа, честна дума.

— Джонас, казах ти, че искам да дойда с теб.

— Слушай ме добре, Верити. Няма да излизаш от залата. Тук, сред другите хора, си в безопасност. Обясних ти, че не желая да поемам никакви рискове тази вечер. Това не е свободна дискусия, кой да се качи горе и кой да остане тук. Сега аз издавам заповедите, а ти ги изпълняваш.

— Защо си мислиш, че ще изпълня твоите заповеди.

— Ако не го направиш, ще падна на колене пред теб и ще станем за смях пред всички.

Верити стоеше объркана и той веднага възприе мълчанието й като съгласие.

— Връщам се след няколко минути. Ако Кинкейд се появи, недей се разприказва. Той се опитва да изкопчи нещо от нас.

Преди да успее да му отговори, Джонас се беше слял с тълпата.

Малкият коридор зад кухнята беше празен и тъмен. Прилепен до стената, Джонас изучаваше тясното извито стълбище. „Верити е права. Всеки, който знае, че има и черно стълбище, спокойно и незабелязано може да стигне до ателието на Евинджър.“

Инстинктивно докосна с пръсти алуминиева кама и въздъхна с досада. После опипа хладното острие на ножа, прикрепен под туниката му.

На практика нямаше за какво да се тревожи. Кинкейд се забавляваше в залата, но от това безпокойството му не намаляваше.

Взимайки стъпалата по две наведнъж, безшумно се изкачи до третия етаж. Коридорът беше тъмен и Джонас тръгна към ателието, заслушан в плющящия навън дъжд.

„Поглеждам картината и веднага се връщам при Верити.“ Натисна дръжката, но бравата не поддаде. „Всичко е наред.“ Знаеше обаче, че малката му господарка нямаше да е доволна. Трябваше да се убеди, че картината е невредима. Извади алуминиевата кама и я пъхна между вратата и краката й. Фалшивото острие свърши работа. Пристъпи в тъмната стая. Веднага забеляза, че някаква сянка се раздвижи около прозореца. Почти мигновено блесна електрическото фенерче, но лъчът не беше насочен към него, а към внушителен на вид пистолет.