Читать «Дар от злато» онлайн - страница 138

— Верити, вземи си от този вегетариански пастет, много е хубав!

— Дразниш ли ме или наистина го… О! Кейтлин току-що го видя. Погледни я само, напрегната е като тетива на лък.

— Същото се отнася и за теб. Успокой се, това е нейно шоу.

— Страхувам се, Джонас.

— Чудесно време, за да се поуплашиш малко. Не знам само защо ме спря, когато исках да си тръгнем още следобед.

— Нямам това предвид. Тревожа се за Кейтлин. Трябва ли да се страхувам за себе си?

— Не знам. Ако това ще те накара да не чувстваш по-добре, мисля, че трябва. Нещо ще се случи тук, но не знам точно какво. Виж!

Кинкейд си проправяше път през тълпата, за да поздрави Евинджър. Тя му подаде официално ръка, а после му обърна гръб. Нямаше и следа по лицето му, че я е разпознал.

— Искаш да кажеш, че ще се случи нещо различно от това, което ни каза Кейтлин.

— Много е вероятно. Да предположим, че е била искрена с нас, то тогава е подценявала врага си. И тя няма да е първата в историята, която го е направила.

— Джонас, само ме разтревожи. Какво ще стане, ако Кинкейд разбере, че му е устроен капан.

— Ако е надушил какво му се готви, не залагам и цент, че Кейтлин ще може да осъществи отмъщението си. Всъщност, не залагам и цент за живота й.

— Джонас!

Той не обърна внимание на протеста й. Изучаваше поведението на Кинкейд, който самоуверено се движеше из залата, поздравяваше познатите си и се запознаваше с тези, които виждаше за първи път. „Този човек е истински Борджия. Толкова е уверен в своята сила и власт. Ако само е предположил, че има нещо нередно, Кейтлин няма никакъв шанс!“

— Нещо ми подсказва, че той е подготвен, Верити. Този мъж е прекалено умен и съобразителен, за да дойде тук просто така. Евинджър е глупачка.

— Трябва да направим нещо.

— Като например?

— Не знам. Изглежда, че няма начин как да накарам Кейтлин да се откаже от нейните планове.

— Тогава остава само да бъдем нащрек.

Наближаваше полунощ, когато тълпата започна да оредява и погледите им с Кинкейд се срещнаха.

— О, каква приятна изненада, мис Еймс и мистър Куоръл. Как се чувствате на този бал? Малко е странно, нали? Доста неща все пак намирисват на XX век — като тази храна, например.

— Не съм съгласна с вас, мистър Кинкейд. Много неща, които ядем тази вечер, биха стояли добре на всяка маса по време на Ренесанса. Рецептите на някои ястия произхождат точно от тази епоха. Разбира се, тук няма питки с полуопечени пилета, осолени свински езици и варен телешки джолан, но и да имаше, едва ли някой щеше да ги докосне. Готвачите са се постарали да приготвят това, което отговаря на съвременните вкусове. Така ли е, Джонас, все пак ти си познавач?

— Мисля, че си абсолютно права. Тази маса изглежда, че е пренесена с машина на времето. Готвачите днес са имали и едно предимство, че не са се тревожили много за сигурността на кухнята.

— За сигурността?