Читать «Дар от злато» онлайн - страница 132

Изведнъж Верити изпита необяснимо, силно желание да види какво е нарисувано на „Кръвожадност“. Чувстваше, че нещо страшно предстои да се случи в голямата сива къща и любопитството й вземаше връх. „С какво ли Кейтлин се готви да увеличи цената на тази картина?“

— Ако нямате нищо против, аз ще отида да си подремна, искам да съм отпочинала за тази вечер.

— Разбира се, скъпа, аз ще направа същото. Джонас, ще можеш ли да се забавляваш сам за няколко часа? Ако искаш, може да разгледаш библиотеката ми.

Джонас впи очи във Верити и двамата отново се разбраха. Въпросът му беше: „Как, по дяволите, мислиш да спиш на онова проклето легло?“

— Първо ще ползвам телефона ти, а след това отново ще се поразходя по плажа. Ще се видим по-късно.

Верити изчака Тави да прибере празните чинии и да се оттегли в кухнята, а след това и Евинджър да се качи в спалнята си. После, вземайки стъпалата по две наведнъж, се озова на последния етаж, където беше ателието на Кейтлин. Вратата се оказа незаключена. Бързо се шмугна вътре и я затвори зад себе си.

Пулсът й биеше лудо, защото знаеше, че върши нещо нередно. Няколко минути изучава обстановката — разхвърляни четки, празни туби от боя, опънати платна. Нерешително тръгна към статива с покритата картина.

Стисна устни и дръпна настрани белия плат. Картината леко я шокира, първо с кошмарната си смесица от наситени, мрачни цветове, а после и със сюжета си. Представляваше абстрактно изображение на това, което двамата с Джонас бяха видели тази сутрин в психометричния тунел. Имаше само една ужасяваща разлика. Беше нарисуван и мъжът, който бе извършил изнасилването. Тялото му бе приведено над жертвата, а в ръката му имаше рапира. Верити залитна от изненада и се задържа за статива. Въпреки че косата и чертите на лицето на жената бяха различни, кървящата рана на бузата й беше твърде позната. Това беше младата Кейтлин Евинджър, а мъжът над нея, приличащ на демон, бе Деймън Маркъс Кинкейд.

— Значи ти разкри моята малка тайна? — рече тихо Кейтлин зад гърба й. — Не е красиво, нали? Доброто изкуство рядко вече съдържа само красота.

Верити се почувства много неудобно и побърза да покрие платното. Около минута търсеше подходящите думи.

— Ужасно е! Това си ти на онова ужасно легло, нали?

— Да, аз съм.

— О, Кейтлин, аз… ужасно съжалявам…

— Недей да ме съжаляваш, Верити. Аз ще си отмъстя за това и тогава всичко ще свърши.

— Да си отмъстиш на Кинкейд? Нали той е мъжът на картината.

Беше ред на Кейтлин да прехапе устни от изненада.

— Какво?! Нима познаваш Деймън Кинкейд?!

— Да, той колекционира антични оръжия и е известен бизнесмен. С Джонас имаха някаква работа заедно само преди няколко дни.

— Каква работа?

— Ще ти кажа, макар че не съм сигурна, че трябва да го правя. Джонас посредничеше при продажбата на комплект английски пистолети от XVII век. Отидохме в офиса на Кинкейд, но той не ги хареса и след това ги продадохме на друг колекционер.

— Невероятно, не мога да повярвам. Изглежда, че наистина светът е малък, щом двамата се познават.