Читать «Дар от злато» онлайн - страница 134

— Кажи ми нещо честно, Кейтлин. Възнамеряваш ли да се самоубиеш, след като си отмъстиш?

— Не мисля никога за после. Все пак имах по-добра причина да го направя, след като ме изнасилиха, но се справих. Едва ли ще го сторя и след като вече съм си отмъстила.

— На колко години си била тогава?

— На двадесет и три. Млада, наивна, затворена, красива и неопитна жена. Бях прекалено развълнувана, когато срещнах Деймън Кинкейд. Мислех си, че е идеалният мъж, а не знаех, че се влюбвам в чудовище. Когато ме покани да прекарам уикенда с него, бях на върха на щастието. Надявах се, че ще ми предложи да се оженим. Господи, каква глупачка съм била!

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш, Кейтлин? Кинкейд изглежда доста опасен човек.

— Всичко съм планувала до най-малкия детайл.

— Но той ще те разпознае. Още щом влезе в къщата, ще разбере, че това си ти.

— Не, няма да може. Подложих се на няколко пластични операции, за да запазя поне малко от красотата си. Променена е формата на очите, носа ми, да прибавим и ефекта от остаряването. Съмнявам се, че ще ме разпознае. Можех да премахна този ужасен белег на бузата си, но го оставих. Всеки път, когато се погледна в огледалото, си спомням, че трябва да си отмъстя.

— Но това е лудост.

— Сега, когато научи цялата истина, ще си тръгнеш ли, Верити? Или ще останеш тук, за да бъдеш единствената ми приятелка.

— Ще остана, но искам да разкажа всичко и на Джонас. Той също е длъжен да знае.

— Направи онова, което смяташ за правилно. Благодаря ти, скъпа, никога няма да забравя това.

Кейтлин се обърна и се загледа към океана.

— Съмнявам се, че някой от нас ще е способен да го забрави.

Верити излезе, затвори вратата и едва не се сблъска с Джонас, който се бе долепил до стената. Той бързо сложи ръка на устните й и я поведе към своята стая.

— Какво, по дяволите, става тук, Верити?

— Всичко ли чу?

— Чух достатъчно. Постоянно говореше за някакво отмъщение на Кинкейд.

— Кейтлин е била жената, която видяхме в тунела тази сутрин. Каза ми, че Сендкуист и Кинкейд са я изнасилили. Единият е мъртъв, но Кинкейд ще плати за вината си. Кейтлин първо ще продаде картината на някой друг, а след това всички ще разберат, че Кинкейд е престъпник. Не е лошо като идея, нали? Малко странно, но ми харесва.

— По дяволите, тази шибана кучка те е използвала! Знаех това още от самото начало. Не можех само да си обясня защо, докато не чух тази история.

— Тя има нужда от нас само като приятели, Джонас. Не можеш ли да разбереш това.

— Не мога да го разбера, а и не искам да го правя.

— Така ли смяташ?

— Точно така. Между другото, току-що говорих с Емерсън и има много по-важни неща, за които се тревожа, за разлика от теб.

— Говорил си с татко? Но защо?

— Исках да разбера нещо повече за човека, който ни нападна. Мислиш ли напоследък за нещо друго, освен за лудата Кейтлин?

— Не я наричай така.

— Защо не? Тя е ненормална.

— В това, да търсиш отмъщение, след като си била изнасилена, няма нищо ненормално. По дяволите, вече ми е писнало да споря с теб. Кажи ми какво прави татко?

— Най-важната новина е, че не е изпращан никой, за да го сплашва.