Читать «Дар от злато» онлайн - страница 131

— Но сега, след като видяхме това… Как смяташ, може ли Сендкуист да…

— И аз си мислех за същото.

Споменът за видението и разговорът й с Тави продължиха да тревожат Верити и след разходката. Кейтлин очевидно забелязваше нейното безпокойство.

Обядът им беше сервиран в кухнята от мълчаливата Тави. Всички други помещения, включително и столовата, бяха заети от художници и дизайнери, които довършваха работата си в преоформянето на къщата в ренесансов вътрешен двор. Кейтлин започна да излага плановете си за тази вечер и за утре сутринта, когато се готвеше да продаде последната си картина. Верити внимателно я изучаваше, докато обядваха. Очите й блестяха силно, движенията й бяха резки и нервни. От нея се излъчваше прекалено много нетърпение и очакване. За първи път Верити сериозно се замисли върху думите на Джонас, че тя е наркоманка.

Разряза един домат в чинията си и червеният сок й напомни за ужасното видение преди няколко часа. Почувства се като вампир, който се готви да изпие кръвта на жертвата си.

— Всички гости ще дойдат след седем часа тази вечер. Разпоредила съм се никой да не бъде допускан в залата без ренесансов костюм. Изключение ще има само за тези, които ще наддават за „Кръвожадност“. Те са само шестима и са получили разрешение да дойдат по-рано, ако разбира се желаят да ми гостуват. Едно от хубавите неща на тази грозна къща е, че има предостатъчно спални. Сендкуист сигурно е водил активен социален живот.

— Ще се радвам, ако мога да помогна на Тави да приготви масата за тази вечер.

— Много мило от твоя страна, Верити, но тя ще се справи. Скоро ще дойде и още кухненски персонал, който съм наела. В седем часа искам да си облечена в твоя костюм и да си при мен в залата. Успя ли да подбереш нещо подходящо?

— Джонас ми помогна да избера роклята си. Все пак той е експерт в тази област.

Кейтлин се обърна към Джонас, който както винаги не изглеждаше заинтересуван от разговора им и бе изцяло зает със супата си.

— Разбира се, неговите съвети са безценни. Но въпреки изящните си копринени и сатенени рокли, жените са имали прекалено малка свобода по времето на Ренесанса. Разчитали са единствено на това, да се омъжат за властен, заможен мъж или да отидат в манастир. Ако не са се ползвали с покровителството на някоя известна фамилия, всеки е можел да ги унижава. Не твърде добра епоха за нас, жените. Но замислиш ли се сериозно, коя ли епоха е добра за нас. Винаги сме били потенциални жертви, а мъжете потенциална опасност. Някои представители на мъжкия пол може да са изключително вежливи и внимателни, но рано или късно те откриват начин да те използват.

Неприятната мисъл, че Джонас може само да използва тяхната връзка за овладяването на своя талант, проблесна за момент в съзнанието на Верити. Вдигна очи, за да срещне гневния му златист поглед. И двамата не бяха телепати, но и нямаше нужда от това. Вече се разбираха достатъчно добре и без думи.

— Кейтлин, аз имам предчувствие, че не само мъжете ни използват, но и ние използваме тях.

— Но има съществена разлика. Защото ако някоя жена използва един мъж, тя рядко прибягва до насилие.