Читать «Дар от злато» онлайн - страница 130

— Джонас?

— Да, скъпа, тук съм — той я прегърна през рамото. — Виж това.

Зад тях се бе появило замъглено изображение на същото легло. Но за неин ужас чаршафите му бяха опръскани с кръв. В постелята лежеше млада жена, чието лице, коса и дълги крака също бяха окървавени. Изглежда, че беше мъртва или в безсъзнание, защото не се помръдваше, а главата й бе неестествено извита назад.

Верити бе парализирана от тази гледка. Осъзнаваше, че това е сцена на брутално изнасилване. Червеникавите пипала на миналите емоции се протягаха към Джонас, но почувствали присъствието й, покорно лягаха в краката й. После може би усетили, че тя е по-слаба и уязвима от друг път, едно от тях се насочи и към нея и докосна коляното й. Верити всеки момент щеше да повърне от отвращение.

— Джонас, моля те, помогни ми. Моля те!

За първи път, откакто двамата влизаха в коридора, тя имаше нужда от помощта му. Досега винаги той бе тичал след нея. Почувства силната му прегръдка около раменете си.

— Успокой се, Верити. Аз съм тук и всичко е наред. Знаеш ли, искам да хвана няколко от тези неща. Чувствам се по-силен от тях и емоциите, които носят, не могат да ме превземат. Ще стане интересен експеримент.

Верити замръзна от ужас.

— Не! Забранявам ти да правиш това. Изведи ме оттук, веднага!

Секунда по-късно видението изчезна и те отново се намираха в спалнята. Краката й трепереха силно и Верити се отпусна на леглото, но си спомни какво се беше случило на него и подскочи като ужилена.

— Ох, Господи! Джонас, това беше ужасно!

Джонас се приближи и започна леко да масажира слепоочията й.

— Предполагам, че ти се отрази така, защото жертвата беше жена. Аз се чувствах значително по-добре.

— Не е само това, имах чувството, че я познавам.

— Че я познаваш?! Откъде ти хрумна това? Аз още не съм срещал някого, който да ми се стори познат.

— Недей забравя, че ти от съвсем скоро долавяш вибрации от съвременни предмети.

— Е, добре, както и да е. Не ме дръж повече в напрежение, коя беше тя?

— Не съм сигурна. Нещо ми се стори прекалено познато в нея… Хм, мисля, че съм я срещала, но все пак това се е случило преди години.

— Скъпа, но това просто е невъзможно. Може би тя само прилича по външен вид на някоя от сегашните ти познати.

— Знам много добре какво съм видяла. По дяволите, това е отвратително, не си представям как ще спя тук довечера.

— Нямаш проблеми. Вместо аз да идвам при теб, ти ще дойдеш при мен. Обичам разнообразието. Хайде, сега вземи си якето и ще се разходим долу по плажа. Ще се почувстваш много по-добре.

Беше му благодарна, че знае как да постъпи, и затова се подчини безмълвно. Облече се и тръгна след него по пътеката към плажа. „По дяволите, какво ще кажат гостите и Кейтлин, ако тази вечер спя при него. Не мога дори да седна на това ужасно легло.“

— Джонас?

— Да?

— Спомняш ли си какво каза Кейтлин за предишната слава на къщата. Местните хора твърдели, че била място за диви оргии…

— Да, спомням си. Но всеки има различна представа за оргия. Може да са чули някой по-страстен писък и да са съчинили тази история.