Читать «Дар от злато» онлайн - страница 129

Преди Тави да успее да отговори, вратата се отвори и Джонас застана на прага. Тя се обърна бързо, мина покрай него с наведена глава и изчезна по коридора.

— Какво, по дяволите, става тук?

— И аз не знам, Джонас. Тави дойде сама и се държа много странно. Беше напрегната и уплашена от нещо. Единственото, което можах да разбера, е, че се безпокои за Кейтлин, след като продаде „Кръвожадност“.

— И какво от това? Защо всички толкова сте се загрижили за една ексцентрична, надута художничка, която е решила да влезе в историята. Искам да ти кажа нещо, скъпа. Евинджър не е нито глупава, нито толкова невинна и безпомощна, колкото ти изглежда. Чувствам, че е замислила нещо и съжалявам само, че ти не искаш да ме разбереш.

— А, така ли? И какво според теб е решила?

— Кой знае? Сигурно е нещо, което така ще вдигне цената на „Кръвожадност“, че след това цял живот ще може да кара на кокаин.

— Джонас! Това са абсолютни глупости и не искам да ги повтаряш никога повече. Кейтлин не е наркоманка и ти знаеш това много добре.

— Откъде си толкова уверена? Тази жена не ми харесва, нещо крие от нас. Виж само как ни раздели в различни спални.

— А какво очакваш да направи? Ние сме нейни гости и не сме женени. Напълно нормално е, както и преди, да ни даде различни стаи.

— Последният път беше съвсем различно. Нали сега всичко е официално между нас — любовници сме и живеем дори заедно. Трябваше да й го кажеш.

— Но ние живеем заедно едва от няколко дни. Това едва ли значи, че връзката ни е сериозна. Не ставай смешен, Джонас. Какво очакваше да й кажа: „Кейтлин, отношенията ни с Джонас се промениха, премести ни в обща спалня.“ Щеше да ми е много неудобно, след като вече е разпределила всички други стаи.

— Неприятно ти е да й кажеш, че сме любовници, нали?

— Знаеш, че не е това причината. Свързано е с известни норми на учтивост. Не можеш да нарушаваш плановете на домакина, относно това кой къде ще спи.

— Не заключвай вратата си тази нощ.

— Това пък защо?

— След като балът свърши, ще дойда да спя при теб, както стана и миналия път.

— Не ми напомняй за тогава. Нахълта в спалнята с меч в ръка. Помислих си, че си полудял и се готвиш да ме убиеш.

— Имаш богато въображение.

— Ха, от кого го чувам! Какво си се загледал в това легло, толкова ли ти харесва?

— Не знам, нещо в него ме тревожи.

— Ето как откривам кой от двама ни има по-богато въображение. Какво имаш предвид?

— Изпитвам същото чувство, което изпитах в кабинета на Кинкейд. Никога преди не съм улавял вибрации от съвременни предмети, не и преди да те срещна. Но изглежда, че нещата се променят. Преди беше камата, а сега това легло.

— Но какви ги говориш? Как е възможно да усещаш нещо от едно легло. Нали твърдеше, че си чувствителен само към оръжия?

— Или от нещо, свързано по някакъв начин с насилие.

— Но това е легло?

— Сега ще видим какво ще се случи.

— Чакай, Джонас! Недей да избързваш, може би изобщо не трябва да го…

Беше твърде късно. Ръката му се бе обвила около една от металните колони, поддържащи леглото.

Около Верити се образуваха познатите очертания на психометричния тунел.