Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 23
Л. Дж. Смит
— Помисли, Бони — додаде Мередит. — Дали Тайлър има толкова голяма психическа сила, че да премества планшета на спиритическата дъска или да се явява в сънищата ти?
Не, нямаше. Тайлър също като Каролайн беше безчувствен като пън. Бони не можеше да го отрече. Но в същото време не можеше да пренебрегне това, което й подсказваше интуицията. Наистина нямаше смисъл, но тя не можеше да се отърси от подозрението, че миналата нощ Тайлър е бил в къщата.
— По-добре ще е да тръгваме — предложи Мередит. — Вече се стъмни и баща ти ще побеснее.
През целия път на връщане тримата мълчаха. Бони все още си мислеше за Тайлър. Щом пристигнаха в къщата на Бони, отнесоха тайно двете хартиени кърпички в стаята й на горния етаж и се заровиха в книгите на Бони за магиите на келтите и друидите. Откакто бе открила, че произлиза от род на древни магьосници, Бони много се интересуваше от друидите. Именно в една от книгите за тях тя откри магия за призоваване.
— Трябва да купим свещи — каза Бони. — И да си набавим чиста вода… по-добре да е бутилирана — обърна се към Мередит. — Ще ни е нужен също тебешир, за да очертаем кръг на пода, както и съд, който да поставим в средата и в него да запалим малък огън. Всичко това го има вкъщи. Няма закъде да бързаме, защото магията трябва да се направи точно в полунощ.
До дванайсет часа оставаше още много време. Мередит излезе до близкия магазин и купи всичко необходимо. Вечеряха заедно със семейството на Бони, макар че никой нямаше много апетит. Към единадесет часа Бони начерта кръг върху дъските на пода в стаята си и постави в него всички необходими предмети. Започна точно когато часовникът удари дванадесет.
Докато Мат и Мередит наблюдаваха, Бони запали малък огън в глинената купа. Трите свещи горяха зад купата. Бони пъхна карфица в средата на една от свещите. После разви едната хартиена кърпичка и внимателно разбърка изсъхналите люспи кръв във винена чаша с вода. Водата тутакси се оцвети в розово.
Отвори втората хартиена кърпичка. Трите кичура от черната коса бяха поставени в огъня и скоро запращяха и се разнесе неприятен мирис. После Бони добави и три капки от оцветената от кръвта вода, които моментално засъскаха.
Погледът й се насочи към думите от разтворената в скута й книга:
Тя прочете думите бавно три пъти на глас. После седна с кръстосани крака. Огънят загоря с повече дим, а пламъците на свещите затанцуваха.
— А сега какво? — попита Мат.
— Не зная. В книгата се казва само, че средната свещ трябва да изгори до карфицата.
— А после какво?
— Предполагам, че ще разберем, когато се случи.
Във Флоренция се зазоряваше.
Стефан наблюдаваше момичето, което слизаше по стъпалата, леко отпуснало едната си ръка върху перилото, за да запази равновесие. Движенията й бяха бавни и унесени, сякаш се носеше сред мъгла.
Внезапно тя се олюля и се улови по-здраво за перилото. Стефан бързо се озова до нея и я подхвана под лакътя.