Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 22

— Ето — проговори Мат, а Бони примигна и се върна в настоящето. Мат стоеше с хартиена кърпичка в ръка, пълна с люспи от кръвта на Стефан. — Сега е ред на косата — добави той.

Опипаха пода с пръсти, ровиха се сред прахоляка и шумата, както и сред остатъци от нещо, което Бони не успя да разпознае. Сред всички тези останки от вече мъртва материя се намираха и дълги кичури от бледо–златиста коса. Косата на Елена… или на Катрин, помисли си Бони. Много си приличаха. Имаше също и по-къси косми от черна коса, по-чупливи и леко къдрави. На Стефан.

Беше пипкава и трудна задача да сортират всичко събрано и да отделят само необходимите косми в другата хартиена кърпичка. Повечето от работата свърши Мат. Когато приключиха, всички бяха изморени, а светлината, проникваща от квадратния отвор на капака, почти бе избледняла. Но Мередит се усмихна заканително.

— Успяхме — каза тя. — Тайлър иска Стефан да се върне в града. Е, ние ще се постараем желанието му да се сбъдне.

А Бони, която досега не обръщаше особено внимание на ставащото, все още потънала в мислите си, внезапно се смрази.

Дотолкова се бе вглъбила в други неща, нямащи нищо общо с Тайлър Смолуд, но споменаването на името му дръпна някаква струна в съзнанието й. Нещо, което беше осъзнала на паркинга, но след това бе забравила заради избухналия разгорещен спор. Думите на Мередит върнаха мисълта и всичко й се изясни. Откъде знаеше той, зачуди се тя и сърцето й се разтуптя.

— Бони? Какво има?

— Мередит — промълви тя тихо, — казала ли си на някого от полицаите, че сме били във всекидневната, когато на горния етаж се разигра трагедията със Сю Карсън?

— Не. Мисля, че казах само, че сме били на долния етаж. Защо?

— Защото аз също не съм им го казала. А и Вики не би могла, защото отново не е на себе си, а по това време Сю вече е била мъртва, а Каролайн беше навън. Но Тайлър знаеше. Спомни си какво каза той: „Ако не се беше крила във всекидневната, щеше да видиш какво се е случило.“ Откъде го е узнал?

— Бони, ако се опитваш да ми кажеш, че Тайлър е убиецът, това просто не се връзва. Преди всичко той не е достатъчно умен, за да организира подобна убийствена оргия — заключи Мередит.

— Но има още нещо. Мередит, миналата година на бала на долните класове Тайлър ме докосна по голото рамо. Никога няма да го забравя. Ръката му беше голяма, месеста, гореща и потна. — Бони потръпна от неприятния спомен. — Също като ръката, която ме сграбчи миналата нощ.

Но Мередит само поклати глава. Дори и Мат не изглеждаше убеден.

— Елена със сигурност едва ли би си губила времето да ни моли да върнем Стефан заради Тайлър — рече той. — Аз сам мога да се погрижа за него с две яки десни крошета.