Читать «Тъмното обединение» онлайн

Л. Дж. Смит

Тъмното обединение

Дневниците на Вампира 4

1

— Нещата могат да бъдат точно както преди — рече Каролайн топло и се пресегна, за да стисне ръката на Бони.

Но не беше вярно. След смъртта на Елена вече нищо не можеше да бъде както преди. Нищо. А и Бони имаше сериозни опасения за купона, който Каролайн се опитваше да спретне. Неясното присвиване на стомаха й подсказваше, че поради някаква причина идеята никак, ама никак не е добра.

— Рожденият ден на Мередит вече мина — припомни Бони натъртено. — Беше миналата събота.

— Но тя не ни събра на купон или поне не на истински купон. Сега разполагаме с терен за цялата нощ. Родителите ми няма да се приберат преди неделя сутринта. Хайде, Бони, само си представи колко изненадана ще остане тя.

О, да, определено ще бъде изненадана, помисли си Бони. Така ще се изненада, че после ще иска да ме убие.

— Слушай, Каролайн, причината Мередит да не вдигне голям купон беше, че нямаше настроение за празнуване. Това ми се струва… като проява на неуважение някак си…

— Но ти грешиш. Елена би искала от нас да си прекарваме добре, знаеш, че точно това би желала. Тя обичаше купоните. Нямаше да иска да ни види шест месеца след смъртта й само да седим и леем сълзи. — Каролайн се наведе напред. Очите й, обикновено широко отворени и зелени като на котка, сега гледаха напрегнато и подкупващо. В тях нямаше преструвка, нито обичайните за Каролайн опити за гадни манипулации. В този миг Бони можеше да се закълне, че е искрена.

— Искам да бъдем приятелки както някога — припомни й Каролайн. — Забрави ли, че винаги празнувахме заедно рождените си дни, само ние четирите? Помниш ли как момчетата винаги се опитваха да дойдат на нашите купони? Питам се само дали и тази година ще се опитат.

Бони усещаше как губи контрол върху ситуацията. Това е лоша идея, много лоша, каза си тя. Но Каролайн не преставаше да я убеждава със замечтано и почти романтично изражение, докато й припомняше за доброто старо време. Бони нямаше сърце да й каже, че доброто старо време беше отминало безвъзвратно, също като диското.

— Но вече дори не сме четири. Само ние трите не сме достатъчни за един купон — вяло се опита да протестира тя, когато най-после успя да вземе думата.

— Ще поканя и Сю Карсън. Мередит се разбира с нея, нали?

Бони трябваше да признае, че Мередит наистина се разбираше със Сю; всички се разбираха с нея. Но при все това Каролайн трябваше да проумее най-сетне, че нещата вече не могат да бъдат както са били досега. Не можеш просто така да заместиш Елена със Сю и да кажеш: „Ето, всичко се нареди“.

Но как да обясня това на Каролайн, замисли се Бони. Внезапно й хрумна нещо.

— Нека поканим и Вики Бенет — предложи тя.

Каролайн я зяпна смаяно.

— Вики Бенет? Ти шегуваш ли се? Да поканим тази шантава малка глупачка, която се разсъблече пред половината училище? След всичко, което се случи?

— Именно заради всичко, което се случи — заяви Бони твърдо. — Виж какво, аз много добре знам, че тя никога не е била част от компанията ни. Но тя вече не е с обичайната си групичка — те не я искат, а и тя се бои от тях. Вики се нуждае от приятели. А ние се нуждаем от хора. Нека да я поканим.