Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 20

Мат бавно кимна. Бони не можеше да разбере какво изпитва той в този момент. Двамата със Стефан някога бяха много добри приятели и си останаха такива дори и след като Елена предпочете Стефан пред Мат. Ала това беше, преди Мат да узнае какъв всъщност е Стефан и на какво насилие е способен той. В гнева и мъката си заради смъртта на Елена Стефан едва не уби Тайлър Смолуд и още пет други момчета. Дали Мат можеше наистина да забрави това? Щеше ли да понесе Стефан отново да се завърне във Фелс Чърч?

Лицето на Мат остана безизразно.

— Тогава всичко, от което се нуждаем, е да вземем малко кръв и да отрежем кичур коса — заговори отново Мередит. — Ще се лишиш от една-две къдрици, нали, Бони?

Бони така се беше отнесла нанякъде, че едва не пропусна последните й думи. Но после поклати глава.

— Не, не, не. Не става дума за нашата кръв и коса. Трябва ни кръв и коса от този, когото искаме да призовем.

— Какво? Но това е нелепо. Ако имахме кръвта и косата на Стефан, нямаше да е необходимо да го призоваваме, нали така?

— Не се бях сетила за това — призна Бони. — При магиите за призоваване обикновено необходимите неща се набавят предварително и се използват по-късно, когато искаш да повикаш желаната личност. А сега това е невъзможно.

Мередит смръщи вежди.

— Тогава защо Елена ще иска от нас нещо невъзможно?

— Елена често искаше невъзможни неща — отсече мрачно Бони. — Не ме гледай така, Мат, знаеш, че го правеше. Тя не беше светица.

— Може би, но конкретно това не е чак толкова невъзможно — рече Мат. — Досещам се за едно място, където може да са останали следи от кръвта на Стефан, а пък ако имаме малко повече късмет, ще намерим и малко от косата му. Говоря за криптата.

Бони потрепна, но Мередит само кимна.

— Разбира се. Докато Стефан е бил вързан там, сигурно е оцапал с кръвта си всичко наоколо. А по време на схватката навярно е изгубил и част от косата си. Ако всичко там е останало непокътнато…

— Не мисля, че някой е слизал там долу след смъртта на Елена — промърмори Мат. — Полицаите извършиха огледа и след това си тръгнаха. Но така или иначе съществува само един начин да установим това.

Колко съм сбъркала, помисли си Бони. Сбърках в преценката си дали Мат ще може да понесе завръщането на Стефан. Ето че той е готов на всичко, за да ни помогне да го призовем.

— Мат, иде ми да те разцелувам! — възкликна тя.

За миг й се стори, че забеляза някакво неясно за нея проблясване в очите на Мат. Може би беше от изненада, но можеше да е и нещо много повече. Изведнъж Бони се зачуди какво ще направи той, ако тя го целуне.

— Всички момичета все това казват — отвърна той и сви рамене в израз на шеговито примирение. За пръв път през този ден се отпусна.

Мередит обаче остана сериозна.

— Хайде, да вървим. Чака ни доста работа, а последното, което искаме, е да останем в криптата след мръкване.

Криптата се намираше под разрушената църква, издигаща се на хълма до гробището. Вече е късно следобед, но все още е достатъчно светло, не спираше да си повтаря Бони, докато се изкачваха по хълма, но кожата й бе настръхнала. Новото гробище от едната страна на хълма бе доста мрачно място, но старото от другата страна изглеждаше зловещо дори и на дневна светлина. Много надгробни плочи бяха килнати в безпорядък върху земята, гъсто обрасла с трева. Повечето от тях бяха на младите мъже, загинали през Гражданската война. Не беше необходимо да си медиум или ясновидец, за да усетиш присъствието им.