Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 110

— Не им позволявай да вземат и мен! Не им позволявай да вземат и мен!

Но преди Елена да отвори уста, Тайлър се обърна назад. Впери смаян поглед в огъня, който се извисяваше над неговия ръст, след което скочи право в него, за да потъне в гората. През разделените от него пламъци Бони видя как той рухна на земята, опитвайки се да се пребори с огъня, а после се надигна и отново хукна да бяга. После пламъците отново го закриха и тя не можа да види нищо повече.

И тогава си спомни за Мередит… и Мат. Мередит лежеше там, отпуснала глава в скута на Каролайн, но леко надигната, за да може да види всичко. Мат още беше проснат по гръб. Ранен, но не чак толкова зле, колкото Стефан.

— Елена — повика я Бони, за да привлече вниманието на светещата фигура, след което извърна очи към Стефан.

Ярката фигура се приближи още повече. Стефан не примигна. Гледаше право към светлината и се усмихваше.

— Той бе спрян. Благодарение на теб.

— Бони беше тази, която ни призова. А тя нямаше да се озове на подходящото място в подходящия момент без твоята помощ и, разбира се, без помощта на останалите.

— Опитах се да спазя обещанието си.

— Зная, Стефан.

На Бони обаче не й хареса как прозвуча всичко това. По-скоро като сбогуване… при това завинаги. Припомни си собствените си думи: той може да отиде на друго място или… просто да си отиде. Но тя не искаше Стефан да отива, където и да е. Сигурно някой, който толкова много прилича на ангел…

— Елена — каза тя, — не можеш ли… да направиш нещо? Не можеш ли да му помогнеш? — Гласът й се разтрепери.

Изражението на Елена, когато се обърна, за да я погледне, бе нежно, но толкова тъжно, че още повече разстрои Бони. Напомняше й за някого и след кратък размисъл се сети — за Хонория Фел. Очите на Хонория изглеждаха също така безутешни, сякаш се взираше във всички неизбежни злини, с които бе пълен светът. Всички несправедливости, всичко онова, което не трябваше да съществува, но съществуваше.

— Мога да направя нещо — каза тя. — Но не зная дали това е помощта, която иска той. — Отново се обърна към Стефан. — Стефан, мога да те излекувам от това, което Клаус ти причини. Тази нощ притежавам тази Сила. Но не мога да те излекувам от това, което Катрин ти е причинила.

Бони трескаво затърси обяснение на тези думи. Това, което Катрин му бе причинила… но нали Стефан се бе възстановил преди няколко месеца от мъчението, на което Катрин го бе подложила в криптата. После Бони се досети. Това, което Катрин бе причинила на Стефан, е било превръщането му във вампир. Преди много столетия.

— Беше толкова отдавна — каза Стефан на Елена. — Ако ме излекуваш от това, ще се превърна в купчина пепел.

— Да. — Сега Елена не се усмихна, а само продължи да го гледа втренчено. — Искаш ли помощта ми, Стефан?

— И да продължа да живея в този свят, в сенките… — Гласът на Стефан сега бе спаднал до шепот, зелените му очи бяха премрежени и далечни. На Бони й се искаше да го раздруса. Живей, мислено го посъветва тя, но не посмя да го изрече на глас. Опасяваше се, че може да го подтикне да вземе точно противоположното решение. После й хрумна нещо друго.