Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 109
Л. Дж. Смит
— Грешиш — изрече Елена с нежния си мелодичен глас.
— Аз съм един от Древните! От Истинските! Знаете ли какво означава това? — Клаус отново се извърна, като се обръщаше към всички тях. Неестествено сините му очи сякаш бяха уловили червеното зарево на огъня. —
Изкрещя последната дума толкова силно, че отекна между дърветата.
Елена изчака да стихне и последното ехо. После заговори съвсем ясно:
— Не съвсем. — Обърна се, за да погледне призрачните фигури около себе си. — Той иска да пролива още кръв тук.
Сега заговори един нов глас, кухо отекващ, от който по гърба на Бони преминаха тръпки като залят със студена вода:
— Бих казал, че имаше достатъчно убийства. — Беше войник от юнионистите, от Севера, с две редици копчета по куртката си.
— Повече от достатъчно — подкрепи го друг глас, звучащ като тропот на далечен барабан. Воин от конфедератите, държащ пушка с щик на нея.
— Крайно време е някой да го спре — предложи един по-стар мъж с тъмнокафява униформа.
— Не можем да му позволим да продължава все така — намеси се барабанчикът с черните дупки вместо очи.
— Да не се пролива повече кръв! — надигнаха се едновременно няколко гласа. — Никакви убийства повече! — Викът се разнасяше от призрак на призрак, докато надигналата се шумотевица не заглуши пращенето на огъня. — Никаква кръв повече!
— Не можете да ме докоснете! Не можете да ме убиете!
— Дръжте го, момчета!
Бони така и не проумя кой точно даде тази последна команда. Но всички мигом се подчиниха — южняци и северняци. Надигнаха се вкупом, отново се разтвориха в мъгла, гъста мъгла със стотици ръце. Нахвърлиха се върху Клаус като океанска вълна, погълнаха го в себе си и отвсякъде го обкръжиха. Всяка ръка искаше да го сграбчи и макар че Клаус отчаяно се съпротивляваше, те бяха прекалено много. За броени секунди той бе покрит от тях, заобиколен отвсякъде, погълнат от гъстата мъгла. После мъглата се надигна, завихри се като торнадо, от което крясъците на жертвата се долавяха съвсем слабо.
— Не можете да ме убиете! Аз съм безсмъртен!
Торнадото се завихри надалеч в мрака пред смаяния поглед на Бони. Следваше го поредица от още призраци, носещи се като опашка на комета.
— Къде го отнасят? — Бони нямаше намерение да го изрича на глас, просто, без да се усети изтърси онова, което се въртеше в ума й. Елена обаче я чу.
— Където няма да може да върши зло — обясни й тя. Лицето й имаше толкова строго изражение, че Бони се отказа да задава повече въпроси.
От другия край на поляната се надигна някакво пищене и врещене. Бони се обърна и видя Тайлър в ужасяващия му получовешки, полуживотински вид. Той се втренчи в Елена и няколкото останали до нея призрачни фигури и заломоти:
