Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 108

Бони зърна един пистолет, затъкнат в колан, както и отблясък от украсена с орнаменти ножница на сабя. После започнаха да се показват и нашивки по ръкавите. Както и една буйна и гъста, дълга и побеляла, но добре поддържана брада. Отзад пристъпваше дребна фигура като на дете, с черни дупки вместо очи и барабан, висящ на пристегнат ремък.

— О, Боже мой — ахна тя. — О, Господи. — Не беше проклятие. Прозвуча по-скоро като молитва.

Не че не бе изплашена от тях… напротив, сърцето й примря от уплаха. Все едно се бе сбъднал някой от кошмарите й, свързан с гробището. Като първия й сън за Елена, където някакви създания изпълзяваха от черни ями в земята, само че тези тук не пълзяха, а се носеха наоколо. Всичко, което някога Бони бе подозирала за старото гробище — че е живо и пълно с наблюдаващи очи, че зад привидната му неподвижност се крие някаква Сила — се оказа истина. Земята на Фелс Чърч разкриваше кървавите си спомени. Духовете на онези, които бяха умрели тук, отново се носеха над нея.

Бони долови гнева им. Това я изплаши, но едновременно с това в гърдите й се надигна и друга емоция, която я накара да затаи дъх и да стисне още по-здраво ръката на Стефан. Защото тази призрачна армия си имаше водач.

Една фигура се носеше пред всички останали и беше най-близо до мястото, където стоеше Клаус. Засега нямаше ясни очертания и не можеше да се определи каква е всъщност, но светеше с бледозлатисто сияние като пламък на свещ. После пред очите на Бони, с всяка следваща минута тя започна да придобива плът сякаш направо от въздуха, да блести все по-ярко и по-ярко с неземна светлина. Фигурата стана по-ослепителна дори от огнен кръг. Толкова ярка, че Клаус се отдръпна изплашено от нея, а Бони примигна, но като се извърна заради някакъв приглушен шум, видя, че и Стефан гледаше право в нея без никакви признаци на страх, с широко отворени очи. И се усмихваше, макар и леко, сякаш бе радостен, че това ще бъде последното, което ще види през живота си.

Тогава Бони се увери в предположението си.

Клаус изпусна пръта. Извърна се от Бони и Стефан, за да се изправи лице в лице с това творение от светлина, което се носеше над поляната като ангел на отмъщението. Златистата коса на привидението се вееше назад като от някакъв невидим вятър. Елена погледна надолу към тях.

— Тя дойде — прошепна Бони.

— Ти я призова — промълви Стефан. Гласът му се удави в тежкото му дишане, но той продължаваше да се усмихва. Ала очите му гледаха сериозно.

— Отдръпни се от тях. — Гласът на Елена проникна едновременно в ушите и в съзнанието на Бони. Отекна като звън на десетки камбани, далечен и едновременно с това близък. — Всичко свърши, Клаус.

Но Клаус бързо се окопити. Бони видя как раменете му се изпънаха, за да си поеме дъх и сега за пръв път забеляза дупката в гърба на дъждобрана му, където Деймън го беше пронизал с копието от бял ясен. По раната имаше засъхнала потъмняла кръв, но при разкършването на раменете му бликна нова.

— Мислиш, че се страхувам от теб? — извика той. Завъртя се, като се изсмя на всичките бледи фигури. — Нима си въобразявате, че ще се стресна от вас? Вие сте мъртви! Прах, разпилян от вятъра! Не можете дори да ме докоснете!