Читать «Пророчески сънища» онлайн - страница 141

Огледалата още се издигаха около тях, но сега изглеждаха като отворени врати, висящи над бездънно море, пълно с мъгла. Върховете на кристални планини пронизваха мъглата. Това беше място, където никой не можеше да оцелее.

Ужас и паника се изписаха на лицето на Райли. Той отиде до най-близката врата и надникна надолу към бездънната шир от лед и мъгла.

— Къде сме? — попита той задъхан. — Какво става?

— В съня ти — каза Гуен. — Аз го създадох специално за теб.

— Това не е възможно!

— Вярно е, че обикновено се нуждая от физически контакт, за да накарам някого да премине в полето на съня — спокойно заговори тя. — Но огледалният мотор променя всичко. Той засилва таланта ми. Това беше замисълът на Евалин, когато го проектира.

Трескавата възбуда отново пламна в очите на Райли.

— Значи засилва и моя талант.

— Не — отвърна Гуен. — Не работи по този начин. Настроен е към моята енергия, не към твоята.

Духовете на Евалин и Луиз се появиха в две от отворените врати.

— Крайно време беше да го доведеш тук — каза Евалин.

— Чакахме дълго.

— Съжалявам, че ми отне толкова време — извини се Гуен. — Нещата се усложниха.

— Но знаеше, че едно парче от пъзела липсва, нали? — попита Евалин.

— Да, знаех.

— Мислех, че никой не може да убие демона — обади се Луиз.

— Вече го няма — успокои я Гуен.

— Казах ти, че си вещица като мен — продължи Луиз.

— Но сгреших. Ти си по-силна, много по-силна.

— Какво става? — попита Райли. — С кого говориш?

— С духовете на Евалин и Луиз. Не ги ли виждаш?

— Не. — Райли започна да се поти. — Но там има нещо. Какво е то?

— Трудно е да се каже. Виждаш образи от собствените си кошмари. Не знам точно как ти се явяват на теб, но за мен сънят ти е коридор от отворени врати, които се носят във въздуха над океан от мъгла. Над мъглата се виждат острите назъбени върхове на кристални планини.

— Да, да, точно това виждам в момента.

— Отлично. Това означава, че имам добър контрол над халюцинацията ти. Този мотор е наистина удивителен.

— Накарай ги да изчезнат.

— Не — каза Гуен. — Ако го направя, ти ще ме убиеш.

— Не, няма да ти направя нищо, кълна се.

— И Зандър каза така. Но той беше лъжец. Като теб. Явно се предава по наследство. Единственият начин да се отървеш е, като побегнеш. Това направи Зандър.

— Къде?

Тя махна с ръка.

— Избери си врата, която и да е.

— Не! — изпищя Райли.

— Ти избираш. Няма изход оттук. Сега си тръгвам. Това е твоят сън.

Гуен мина през най-близката врата и отново се върна в реалността на лабораторията, право в ръцете на Джъдсън. Всъщност попадна в едната му ръка, помисли тя. В другата той държеше пистолета си.

Усети отъркване на козина до краката си. Макс мина покрай нея и скочи в огледалния лабиринт. Тя не знаеше какво видя халюциниращият Райли, когато се появи котаракът, но предположи, че е било нещо ужасно.

Райли започна да пищи.

— Какво му направи? — попита Джъдсън и погледна огледалния мотор.

Тя се извърна, без да се отделя от прегръдката му, и погледна блестящия светещ лабиринт. Райли беше изчезнал в лабиринта от пропити с енергия огледала.