Читать «Пророчески сънища» онлайн - страница 142

— Изпратих го в състояние на сън и го оставих там — прошепна тя. — Същото, което направих със Зандър Тейлър. Единствената разлика е, че този път Райли побягна към средата на лабиринта, а не навън към реката.

— Той бягаше от Макс.

Райли продължи да пищи сякаш цяла вечност. После отекна изстрел. Писъците спряха.

Гуен чу първия остър звук от чупещо се стъкло след миг. Огледалата започнаха да треперят, сякаш имаше земетресение.

— Макс! — извика Гуен. — Макс, ела тук. Моля те. Трябва да излезеш оттам.

За нейна изненада и огромно облекчение котаракът се измъкна от лабиринта.

— Слава богу! — Тя го вдигна на ръце.

Треперенето се засили и стана по-зловещо. Звукът от разбиващо се стъкло отекна в сърцевината на мотора.

Джъдсън дръпна Гуен и Макс настрана от дъжда от счупени стъкла. Пред очите им моторът се саморазруши.

И после всички свърши.

Тялото на Райли Дънкан лежеше в локва кръв в средата на купчината от парчета стъкло.

Чак тогава Гуен забеляза кръвта по лапите на Макс.

43.

Джъдсън затвори телефона, подпря едната си ръка върху полицата над камината и погледна Гуен.

— Оксли каза, че от болницата му съобщили, че Ланкастър има леко мозъчно сътресение. Ще го задържат за наблюдение тази нощ и ще го изпишат утре. Що се отнася до Райли Дънкан, записали са го като самоубийство.

— Сънят му го уби — поясни Гуен. Тя погали дремещия котарак, който се беше опънал до нея на креслото. Не спираше да мърка. По-рано, въпреки недоволството му, Гуен беше измила кръвта от козината му. — Това, което Райли видя, го накара да полудее. Също както стана със Зандър.

Бяха се върнали в уютната дневна на странноприемницата. Беше късно. В камината гореше огън. Джъдсън пак беше взел пица за вкъщи. Засега Гуен обръщаше повече внимание на чашата с бренди, която той й беше налял.

Чувстваше се нервна и уморена — комбинацията от дълбокото изтощение и последиците от силния прилив на адреналин и изразходена психична енергия още въздействаше на сетивата й. А тази рецепта гарантираше безсънна нощ.

Джъдсън се дръпна от полицата и пресече стаята. Той се отпусна на другото кресло и се загледа в пламъците на огъня.

— Радвам се, че огледалният мотор беше разрушен днес — въздъхна Гуен. — Знам, че Сам и техниците от лабораторията щяха да искат да го разгледат, но мисля, че е по-добре, че е изчезнал завинаги.

Джъдсън я погледна.

— Въпреки че спаси живота ти два пъти?

— Много се надявам да не се нуждая от него трети път.

— Няма — обеща той мрачно. — Отсега нататък няма да те изпускам от погледа си.

Тя се усмихна.

— Напротив, ще го правиш, нищо ни няма и на двамата.

— Има ни. Ще сънувам кошмари заради това, което едва не се случи днес.

Гуен се протегна и го докосна леко.

— Имам една добра новина за теб, Копърсмит. Аз оправям лоши сънища.

Той се усмихна на думите й, после улови ръката й и я целуна.

— Знам. — Сплете пръстите си с нейните. — Реши ли какво ще правиш с лабораторията?