Читать «Пророчески сънища» онлайн - страница 140

— Разбира се, че има — настоя Гуен. — Но трябва талант, който да ги извика да се покажат в огледалата.

— Талант като твоя ли?

— Да.

Райли очевидно беше скептично настроен, но енергията в аурата му запулсира от любопитство.

— Ако ме убиеш сега, никога няма да научиш какво се е случило в края на последната игра на Зандър — каза бързо Гуен.

— Покажи ми.

Тя затаи дъх, обърна се с гръб към него и се отправи към задната част на хижата. Всичко зависеше от това колко точно е разчела аурата му.

Не последва куршум в гърба. Тя чу стъпките на Райли да отекват по циментовия под и той я последва през лабиринта от работни плотове. Ивиците на автоматичното осветление се включваха и изгасваха при придвижването им в лабораторията. Гуен осъзнаваше интензивната гореща енергия в атмосферата.

— Това място е много странно — отбеляза Райли.

— Колко пъти си влизал тук?

— Два-три. Винаги съм мислел, че е просто един голям изоставен склад за шантавите инструменти на Болинджър.

— Обзалагам се, че не си стъпвал в огледалния мотор.

— Не съм имал причина.

— Напротив, имаше. Просто не си подозирал за съществуването му. Вътре Евалин криеше някои от тайните си. Така открих, че баща ти продължава с убийствата.

— Лъжеш. Защо й е било на Болинджър да крие тайните си в тази стара лаборатория? Хората крият тайните си в компютрите.

— Невинаги. Това може и да те шокира, Райли, но не всички се доверяват на компютрите.

Тя спря на входа на огледалния мотор. В тъмнината енергията, заключена в сребристите стъкла, кипеше и гореше. Гуен нямаше представа как Райли вижда потоците в огледалата, но знаеше, че те му влияят. Той вече беше възбуден от играта, в която беше въвлечен, но под влиянието на мотора вълнението му стана още по-силно.

— Какво е това? — Райли държеше пистолета насочен към Гуен, но вниманието му беше привлечено от блестящите, примигващи огледала. Нарастващото му замайване пламна ярко в аурата му — като наркоман, който предчувства дозата си.

— Огледалата са подредени по специален начин, за да работят като мотор — обясни Гуен. — Някога влизал ли си в лабиринт?

— Разбира се. Лабиринтите са прости за човек с моя талант.

— Съмнявам се, че можеш да влезеш много навътре в този. Зандър не успя. Направи няколко крачки и после побягна навън с писъци за духове.

— Зандър нямаше толкова силен талант като мен. Аз мога спокойно да вляза до центъра на това нещо.

— Едва ли.

— Какво има в центъра? — попита Райли.

— Колекция от невероятно ценни паранормални кристали — излъга Гуен невъзмутимо. — Те захранват мотора с енергия.

Райли махна с пистолета.

— Ти върви напред. Аз ще те следвам.

Тя мина през входа на лабиринта. Райли я последва. Когато погледна назад, Гуен видя дивата възбуда в погледа му.

— Силен е — прошепна той. — Истинска тръпка.

Вече бяха навлезли дълбоко в лабиринта. Тъмните огледала отразяваха образите им в безкрайността. Горещите стъклени повърхности отразяваха и аурата на Райли.

Сега или никога.

Гуен задейства таланта си и се съсредоточи върху енергията от сънищата на Райли. Откри дължините на вълните и го изпрати в състояние на транс. После го последва в капана, който беше създала за него.