Читать «Пророчески сънища» онлайн - страница 139

— Как смяташ да обясниш смъртта ми? — попита Гуен.

— Ще изглежда така, сякаш двамата с Уесли сте се скарали за бъдещето на лабораторията. Всички в града знаят, че той иска да използва това място за снимките на новата си поредица. Наясно са, че двамата се познавате отдавна. Ще се получи мотив за убийство.

— Ще убиеш мен и ще натопиш Уесли, така ли?

— Мислех да използвам Копърсмит, но честно казано, този човек ме кара да нервнича — призна Райли.

— Да ти дам ли една безплатна консултация? Всъщност твоята собствена интуиция те кара да нервничиш. Обърни й внимание.

— Не се тревожи, обръщам й… — подсмихна се Райли. — След като осъзнах, че той е успял някак да надвие Пул снощи, въпреки че Пул носеше кристала си и можеше да го използва, разбрах, че е прекалено опасно да намесвам Копърсмит в този сценарий. Но ми е много интересно как е оцелял на атаката с кристала. Пул имаше огромен опит в използването му.

— Обзалагам се, че Джъдсън с удоволствие ще ти обясни.

Райли изсумтя развеселен.

— Признавам, не ти липсва чувство за хумор. Ала има едно нещо, което искам да науча, преди да приключим с тази игра.

— Искаш да знаеш защо Зандър Тейлър е скочил във водопада преди две години.

— Как се сети?

Тя махна леко с ръка.

— Видях го в аурата ти.

— Глупости!

— Ти си пристрастен към играта да разкриваш тайните на другите и да ги използваш срещу тях — каза Гуен. — Това е като наркотик. То ръководи действията ти. Виждам го в енергийното ти поле. Било е там през цялото време. Знаех, че имаш проблем с някакво пристрастяване, но досега не бях успяла да го поставя в някакъв контекст.

— Не е пристрастяване. Аз не съм като Зандър. Той беше луд.

— Разбира се, че си пристрастен. Не би могъл да се откажеш, дори и да опиташ.

Райли се ухили злобно:

— Нямам причина да се отказвам.

— Всъщност има няколко много основателни причини да се откажеш, но такъв ненормалник като теб не би могъл да разбере никоя от тях. Е, искаш ли да разбереш какво се случи накрая, когато брат ти скочи във водопада?

— Кажи ми. — В гласа на Райли се усети внезапен изблик на енергия.

— Ще направя нещо по-добро. Ще ти покажа точно как се издъни той.

Райли се подсмихна.

— Опитваш се да печелиш време. Това е забавната част. Надяваш се Копърсмит да дойде да те спаси. Кой знае? Може и да го направи. Това е тръпката на истинската игра. Винаги има неочаквани обрати. Добре, да го изиграем по твоя начин. Покажи ми какво се случи със Зандър.

— Той видя един дух, по-точно два. И превъртя. Изтича навън през задната врата и не спря, докато не скочи във водопада.

— Това ли е най-доброто, което можа да измислиш? — Райли повдигна дулото на пистолета. — Много жалко. Надявах се на по-интересен край, но ако не се сещаш за нищо по-добро от някаква скапана история с духове, да свършваме с това още сега.

— Мога да ти покажа какво видя Зандър. Тук наистина има духове. Те се появяват в огледалния мотор.

— За онази купчина стари огледала в дъното на лабораторията ли говориш?

— За тях.

— Там няма никакви духове.