Читать «Пророчески сънища» онлайн - страница 143

— Брат ти може да вземе оборудването, което му се струва интересно. Останалото ще оставя на Уесли, ако все още иска да снима поредицата си в хижата. Може и да размисли, когато машините и приспособленията на Евалин изчезнат.

Джъдсън кимна.

— Сам ще ти даде добра цена за всичко, което вземе.

— Радвам се, че поне някои от машините на Евалин ще попаднат в ръцете на хора, които наистина ще ги оценят. Това означава, че работата й няма да бъде загубена.

Известно време двамата отпиваха мълчаливо от чашите си. Макс мъркаше със затворени очи.

— Чудя се какво видя Райли Дънкан накрая, когато съзря Макс — каза Гуен след малко.

Джъдсън погледна дремещия котарак.

— Най-ужасния си кошмар. Каквото и да е било, явно се е оказало последната капка. Било е толкова непоносимо, че е насочил пистолета към себе си.

— Знаеш ли, нямам търпение да се махна от Уилби.

— И аз изпитвам същото към този град.

— Това ще бъде дълга нощ за мен. — Тя се размърда на стола си. — Ти си лягай.

— Не и без теб.

— Сигурна съм, че няма да мога да заспя — предупреди го Гуен.

— В такъв случай и аз ще будувам.

— Много мило, че предлагаш да ми правиш компания, но няма нужда и двамата да стоим будни цяла нощ.

Джъдсън я издърпа от стола й и я накара да седне в скута му. Прегърна я силно.

— Да прекарам нощта тук с теб е точно това, което искам да направя — каза той. — А след тази вечер мечтая да прекарам и утрешната нощ с теб. И следващата, и всички останали…

Надежда и копнеж изпълниха душата й.

— Казваш, че ще даде шанс на партньорството ни?

— Не говоря за партньорството — възрази Джъдсън. — Това е делово споразумение. А ние сме любовници, не помниш ли?

— Да, любовници. Така е.

Може би не завинаги, но поне за известно време.

44.

Три дни по-късно Гуен стоеше с Джъдсън, Ник и Илайъс под един огромен плажен чадър. Навесът целеше да ги предпази от силното слънце, което изгаряше малкия остров. Макс не беше тук. В момента беше в Копър Бийч, където Уилоу Копърсмит се грижеше да му осигурява толкова прясна сьомга, колкото можеше да изяде.

Гуен гледаше неколцината мъже, които използваха сложни лъскави машини, за да изкопаят и отстранят последните скали и отломки от входа на пещерата. Всички машини и инструменти носеха логото на „Копърсмит“. Същото лого се виждаше и на каските, предпазните очила и униформите на работниците.

Нишки от енергия се изплъзнаха от входа на пещерата. Те накараха Гуен да настръхне. Тя знаеше, че и четиримата усещаха бриза от парапсихична енергия. Работниците при входа бързо се отдръпнаха назад.

— Вътре, в това тясно пространство, се е натрупала толкова енергия, че всички я усещат — каза Илайъс тихо. — Дори и работниците, които нямат специална чувствителност.

Един от мъжете се отдели от групичката и приближи до него.

— Мисля, че вътре е имало някакъв газ, шефе — каза той. — Не съм сигурен с какво си имаме работа. Да се обадя ли да изпратят оборудване за проверка? Могат да ни го доставят от офиса в Аризона за един ден.

Илайъс погледна Джъдсън.

— Ти решаваш. Ще продължим ли сега, или ще изчакаме, докато измислим как да понижим нивото на енергия в пещерата?