Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 92

Тя побеля и съжалих, че й казах това. Взех ръката й.

— Не исках да говоря в този смисъл, не говорех за миналото.

— Знам, но все едно разрови някои все още живи спомени. Хайде да забравим убийствата. Какво още може да се направи?

— Много неща. Сигурен съм, че има начин да разрушим постоянно разширяващата се клизантска империя.

Анжела поднесе към устните си чашата и на челото й се появи очарователна бръчица.

— Ами организирането на контрареволюция и метежи на завоюваните планети? — предложи тя. — Ако ангажираме клизантците с умиротворяването на току-що завоюваните планети, те няма да могат да разширят много владенията си.

— Стигаш все по-близо до необходимата идея, но все пак не биеш в центъра. Не можем да очакваме много от съпротивителните движения на тези планети, ако примерът на Бурада изобщо показва нещо. Ти чу какво каза Бейз — боевете затихват заради терора. Ако убиеш един от тях, те унищожават двайсет бурадци. След много поколения мир този народ психологически не е готов да води партизанска война. Дори се съмнявам дали клизантците биха реагирали толкова злобно, ако не ги принуждаваха сивите хора, организиращи всичко и разпореждащи се с всичко. Войниците просто изпълняват заповеди, а изпълнението на заповеди винаги е било силата на клизантците. Никога няма да спрем тези хора, опитвайки се да разпалим зад гърба им дребни бунтове. Но си права за причиняването на грижи и проблеми на различните планети… Цялата клизантска икономика и култура е построена на непрекъсната война. Това прилича на някаква безумна форма на живот, която трябва да продължава и да се развива, или да умре. Самият Клизант не може да построи и снабдява флотата си, без да се опира на завоюваните планети. Тези планети се намират под абсолютния контрол на Клизант, така че те приемат поръчки и предават продукцията, и нашествието продължава нататък и никой не може да спре това настъпление.

— Бих искала клизантските завоевания да са от тази безумна форма на живот, за която говориш. Някакви зелени уродливи листари. Бихме могли да ги изтръгнем от корен, да откъснем филизите… — тя разчупи на две мека кифла, за да ми демонстрира какво имаше предвид, а след това я захапа.

Когато отново започна да говори, разбрах, че трябва да помисля.

— Стоп! — заповядах аз. — Не казвай нищо. Мисля. Виждам нещо, то е почти тук.

После започнах да се разхождам по стаята, събирайки две и две, като получавах четири, прибавях четири и получавах осем, решавайки изкусно сложните проблеми на математиката и логиката. Стана ясно. Всичко бе ясно, Всички части застанаха на местата си, а аз се строполих в креслото и хванах чашата.

— Аз съм гений! — заявих скромно.

— Знам. Именно затова и се омъжих за теб. Физически не си много привлекателен.

— Скоро ще се извиняваш за това, жено, а сега да пием за плана ми и за победата.

Чукнахме се и пихме.