Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 91

— По различен начин са ни възпитали, докторе — спокойно и безстрастно забеляза Анжела. — Бих разстреляла твар като Край в бой и не изпитвам други чувства от това, че смъртта му настъпи по такъв начин. Вие знаете кой е той и какво е направил.

Нищо не казах. Бях съгласен и с двамата. С Анжела, видяла джунглата на Галактиката с нейните закони, и с доктора, хуманист, израснал в матриархат, стабилен и незаменим. И двамата бяха прави. Интересно животно е човекът.

— Починете си, докторе — посъветвах го аз. — Вземете едно от собствените си хапчета. Бяхте на крак денонощия и това не е могло да ви донесе полза. Ще се видим, когато се събудите, но преди това си починете добре.

Взех Анжела за ръка и я отведох от тъжния малък човек, забил поглед в земята.

— Нали не съжаляваш за тази твар? — попита Анжела. Издавайки ми своята загриженост номер две, означаваща нещо от рода на: „Не търся неприятности, но ако ги искаш — ще ги получиш.“

— Аз? Много малко шансове има за това, любима. Край е този, който неотдавна разходи по мозъка ми бодлива тел и се опита да направи същото и с теб. Само съжалявам, че не можахме да изстискаме повече от него, преди да ни напусне.

— Следващият ще разкаже повече. Поне сега знаем, че идеята ти е вярна. Те като че ли не са чужди същества, но не са и клизантци. Ако можем да ги изкореним оттам, ще можем да спрем нахлуванията.

— По-лесно е да си го представим, отколкото да го направим. Хайде да поплуваме и ще помислим над това, когато се върнем, на чашка.

Водата отпусна мускулите ми и събуди остър глад и жажда. Извиках по радиото прислугата и дадох разпореждания. Така че когато излязохме на брега, ни чакаше месо и бира. Те едва притъпиха остротата на апетита ми, но все пак ми дадоха възможност да се върна в стаята си за по-изтънчен обяд.

Седем блюда: лютива бурадска супа, направо огън, риба, месо и други деликатеси, прекалено многобройни, за да ги споменавам. Анжела хапна малко и изпразни чашата си, докато се справях с по-голямата част от храната. Насищайки се, въздъхнах и се отпуснах в креслото.

— Мислех — съобщих аз.

— Едва не ме излъга. Смятах, че плюскаш като свиня в кочина.

— Запази за малко буколическия си хумор. Тежката нощна работа заслужава добра дневна храна. Клизант — това е проблемът ни, или по-скоро сивите хора, толкова здраво контролиращи икономиката му. Хващам се на бас, че ако успеем да се отървем от тях, Клизант няма да има толкова силен интерес към звездни завоевания.

— Това е достатъчно просто: програма от запланирани убийства. Не може да са прекалено много. Ще се радвам да се заема с такава задача.

— О, не, няма да се заемеш. Жена ми няма да става наемен убиец. Не е толкова просто — и физически, и морално. Сивите хора могат да организират добра охрана. А това, че целта оправдава средствата, е политика на банкрута. Видя какво се случи с доктор Мутфак, когато използва средства, които са в разрез с моралните му устои. Ние с теб, любов моя, сме направени от по-здрав материал, но все пак и на нас ще ни подейства, ако се заемем с клане…