Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 73
Хари Харисън
Изсумтях, след това вдигнах чашата.
— Мислиш ли, че ще се върна?
— Болен си, необходима ти е медицинска помощ, направил си това, в което се е заключавала задачата ти…
— Не те питам за това. Мислиш, че ще се върна?
Анжела се опита да изглежда свирепа, което тя не може да направи, ако не е сериозно, след това вдигна рамене по най-покорен начин.
— Разбира се, не. Ако се върнеш, нямаше да бъдеш мъжът, за когото се омъжих. Значи сега ще изтрием от лицето на планетата тези бесове, ще спасим Бурада и ще спрем нашествието.
— Не съвсем всичко наведнъж, но примерно това, което имам предвид. Трябва да се организира съпротивително движение с нашите съвети и материална помощ. Бейз трябва да се справи с това, но има още нещо, което има по-голямо значение дори от това. Трябва да вземем в плен Край или един от сивите му хора.
— Каква чудесна мисъл! Ако мислят, че имат понятие от мъчения, скоро ще научат доста неща. Спомням си как…
— Анжела! Съвсем не мисля за това. За миг в теб проблесна много от предишното, въпреки реконструкцията ти.
— Глупости! Признавам си, че мога да приложа една-две технически хватки, усвоени в онези дни, но мотивите ми са съвсем чисти. Лъвицата защищава лъва си, и прочее. Абсолютно оправдано.
— Да, може би е така, но съвсем не говорех за това. Искам един от сивите хора в лабораторията си, за да го подложа на изчерпателен анализ. Когато днес премахна двама от тази компания, не забеляза ли нещо странно в тях?
— Нищо особено. Може да се каже, че бях заета с друго. Само факта, че бяха недостатъчно топло облечени, защото кожата им беше много студена.
— Точно така. И те никога не се смеят, не демонстрират емоции, не клюкарстват, не разговарят, само ако не трябва да съобщят нещо важно и има много други привличащи вниманието дреболии.
— Какво искаш да кажеш, скъпи, че са зомби, роботи или нещо такова? Мислех, че подобни неща има само в космическите опери за деца.
— Смей се, смей се, докато има време. Не са роботи или нещо такова, тези типове са достатъчно живи. Просто не мисля, че са хора, това е всичко. Сред нас има чужди същества.
— Вероятно е по-добре да поспиш. Ще угася светлината.
— Не ме отвличай, дявол да го вземе! Мислех за това, откакто се срещнах за първи път с Край, така че не е плод на скорошното изпитание. Налице са всевъзможни доказателства. Клизантските войници смъртно се страхуват от Край и бандитите му и дори не говорят за тях. Сивите хора са отрязани от нормалния клизантски живот и във всички отношения се различават от тях. Така, сякаш не са един и същ народ. Мога да си представя как правят оглед на човешките планети и намират, че Клизант е напълно узрял, за да го унищожат. Стратифициран, милитаризиран начин на живот, всички в униформи. Всичко, което е трябвало да направят, е да сменят ръководството горе, и са на кормилото. Именно това и са направили. Не се появят на нито една маса за карти, толкова скъпи на военния ум, и все пак по-голяма част от времето изглежда именно те управляват всички неща.