Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 58

Тогава ще мога да науча как Клизант е направил фокуса с нашествието. Толкова просто, както всички хубави идеи, и при това застраховано от всякакви случайности.

— Ще ми потрябва вашата помощ — обърнах се аз към Бейз. — Ще остана в космическата армада, поне за известно време, тъй като там може да науча нещо повече. Но няма да напусна тази планета. Именно тук клизантците са най-слаби и именно тук ще бъдат бити. Чували ли сте някога за Специалния Корпус?

— Не.

— Е, сега чуйте. Това е, ами, група, която иска да ви помогне. Работя за тях и те трябва да ме наблюдават. Видяха как флотата напусна Клизант и вероятно са я последвали тук. Това беше един от вариантите на развитие на събитията, планирани от нас. Точно сега около тази планета трябва да кръжи предавателна сонда. Тя ще транслира всички сведения на Корпуса и ще получим помощ и всичко, което ни потрябва. Трябва да получите достъп до предавател със средна мощност.

— Да, но откъде накъде? Защо трябва да ви вярвам? Може би лъжете.

— Може би, но трябва да поемете този риск. — Трескаво написах на бланка съобщението. — Сега ви напускам, трябва да се върна на кораба, преди да започнат да се чудят къде съм изчезнал. Ето съобщението, което трябва да предадете на тази честота. Можете да го направите много лесно, без да ви хванат. И като го направите, нищо няма да загубите, дори можете да спасите планетата си.

Все още съмнявайки се, тя погледна хартийката.

— Толкова е трудно да повярвам, че вие наистина сте шпионин и искате да ни помогнете.

— Можете да повярвате, че е шпионин, можете да повярвате на думите ми — раздаде се глас зад мен и почувствах как студена ръка стисна сърцето ми. Бавно се обърнах.

Там стоеше Край — човекът в сиво. Зад него се бяха изправили още двама в сиви униформи, насочили срещу мен оръжието си. Край се прицели в мен с пръст, сякаш трети пистолет.

— Наблюдавахме те, шпионино, и чакахме тази информация. Сега можем да пристъпим към унищожаването на вашия Специален Корпус.

Глава 13

— Изглежда днес хората много често изскачат иззад вратите — казах весело, като естествено не се чувствах така.

Край се усмихна с ледена усмивка.

— Ако имате предвид полковника, то да, поръчах му да ви наблюдава. Опитайте сега да се направите на глупак, Пас Ратунков, или както наистина се казвате?

— Хуля, лейтенант от космическата армада.

— Лет-майор Васко Хуля беше намерен в хотела, което и ни насочи по следите ви. Планът ви бе доста остроумен и би могъл да има успех, ако не беше изгорял оптичният бъг. Изпратеният работник открил лет-майора и заблуждението му относно датата, и това привлече вниманието ми. Аз ще го взема.

Край взе бланката със съобщението от несъпротивляващите се ръце на Бейз. Той изглежда много добре контролираше ситуацията. Хванах гърдите си в района на сърцето, обърнах очи, залитнах и отстъпих назад.

— Прекалено много… — прошепнах аз. — Сърцето ми отказва… Не стреляйте… Това е краят.