Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 57

— Чуйте, съжалявам — казах аз, прибирайки пистолета и заемайки се с архаичния затвор на пушката. — Просто в дадения момент не изпитвах желание да бъда убит, а това беше единственият начин да ви спра. — Поработих малко със затвора и изхвърлих всички патрони, като за всеки случай погледнах в пълнителя, но се убедих, че е празен. — Това, което ви казах, е истина. На ваша страна съм и искам да ви помогна. Но първо вие трябва да ми помогнете.

Беше озадачена, но се убедих, че съм привлякъл вниманието й. Изтри сълзите си с ръкав, когато й връчих пушката, а след това широко отвори очи, когато й предадох боеприпасите.

— Бих оценил, ако за миг оставите оръжието си незаредено. Ще разменя информация с вас, тъй като вие не желаете да я дадете даром. Съществува една организация, за която вероятно не сте и чували и която е много заинтересувана да изясни с какво се занимава Клизант. А той се занимава с междупланетни нашествия. Бурада е шестата в списъка и всичко изглежда така, сякаш това нахлуване ще бъде толкова успешно, колкото и всички останали.

— Но защо се занимават с това?

— Защо, не е важно, поне засега, доколкото лошите амбиции не са рядкост в различните политически системи на човечеството. Това, което искам да знам, е как. Как това нашествие е минало безнаказано при наличието на планетна отбранителна система?

— Винете за това консолосук — изръмжа тя, размахвайки пушката. — Не казвам, че женската партия не е допускала грешки, но нямаше нищо подобно на това.

— Не бихте ли могли да добавите няколко детайла към общия фон, доколкото се страхувам, че загубих нишката на разсъжденията ви.

— Ще ви дам детайлите. Мъже! — тя плю и очите й запламтяха гневно, като отново започна да изглежда привлекателна. — Женската партия донесе на тази планета века на просвещението. Имахме разцвет, търговия и никой не страдаше. Вярно, мъжете получиха право на глас може би няколко години след жените или не можеха да получат най-хубавата работа. Е, и какво? Жените страдаха от подобни и къде по-лоши неща на другите планети, а мъжете се разбунтуваха. Тези консолосук се пъхаха наоколо, нашепваха лъжи: правата на мъжете, долу гнета и други подобни. Разбуниха духовете на хората, завоюваха няколко места в парламента, безпокояха селската местност. След това идва еднодневната им революция, завземат всичко и получават властта. И всичките им обещания са лъжа. Превъзходство! Нищожества, всички до един. Нищо не разбират нито от управление, нито от война. Когато кацнахте и се появиха свинете ви, повечето мъже предпочетоха да избягат, а не да се бият, слаби глупаци. И по-скоро да се предадат, а не да се сражават. Аз никога не бих се предала.

— Вероятно са били принудени.

— Никога. Слабаци, и край.

Всичко това ме накара да спра и да помисля, а с мисленето дойдоха и всички подозрения, а след това се появи предутринната светлина на разкритието. Разноплановите парчета започнаха да се сглобяват в главата ми в определена картина и се опитах да не се възбуждам особено. Засега това беше само безформена мисъл, но ако тя задействаше, само ако задействаше!