Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 47

Възникналата тишина беше толкова внезапна, че ме събуди като с ритник. Задремах под сумтенето и жалбите на събратята си офицери, постоянното тропане на войници, деловито бръмченена канцеларски машини. Всички тези звуци се смениха с безмълвие. През това безмълвно пространство се донесе отначало отдалечен, а след това все повече приближаващ се звук от стъпки, бавно и равномерно вървящ единствен чифт крака. Приближиха се до мен и продължиха по-нататък, а аз оставих очите си затворени и се заставих да дишам равномерно. Едва когато напълно отминаха, леко поотворих очи.

Учудих се на безмълвието. Всичко, което видях, беше мундир на гърба на леко прегърбен човек. Мундирът беше от мека невпечатляваща бледосива тъкан, фуражката също беше от същия материал. Не можех да си спомня къде съм виждал по-рано този мундир и гадаех защо ми е направил такова впечатление. Прозявайки се, седнах и се почесах по главата под бинтовете, наблюдавайки как човека стигна до противоположния край на помещението и се обърна с лице към нас.

Отпред не беше по-внушителен, отколкото отзад. Косите му бяха с пясъчен цвят, леко разредени на темето. Радваше се на зараждаща се гънка тлъстина и двойна брадичка, гладко избръснато незапомнящо се лице. И все пак, когато заговори с тон на стар учител, всички присъстващи офицери запазиха мъртво мълчание.

— Офицери, някои от вас, т.е. достатъчно трезвите, можаха да чуят взрива и да видят облака дим по пътя насам. Този взрив беше предизвикан от лице, проникнало във военната база и все още намиращо се на територията й, незабелязан в нашата среда. Нищо не наем за него, но подозираме, че е чуждопланетен шпионин.

Това, както можеше да се предположи, предизвика ахкане и ропот, и сивият човек изчака малко, преди да продължи.

— Провеждаме интензивно издирване на този шпионин. Доколкото вие, господа, се намирахте в непосредствена близост до местопроизшествието, възнамерявам да побеседвам с вас един по един, за да си изясня какво можете да знаете. Аз също мога да открия… Кой от вас е изчезналият шпионин?

Тази последна стрела предизвика само потресено мълчание. Сега, когато всички бяхме в подтиснато състояние, подходящо за кръстосан разпит, сивият човек започна да извиква офицерите по един. Бях двойно благодарен на привидението, което ме накара да ударя главата си в земята.

Съвсем не случайно ме извикаха трети. На какво основание? Общо сходство с телосложението на чуждопланетния шпионин Пас Ратунков? Бинтът? Някаква основа за подозрения все пак трябваше да съществува. Помъкнах се напред, едва местейки краката си, както и другите преди мен. Отдадох чест и той ми посочи стола до бюрото си.

— Защо не подържите това, докато си поговорим? — каза той замислено, предавайки ми сребърното яйце на датчик на детектора на лъжата.

Истинският Васко не би го познал, така че аз също не го познах. Просто го гледах с малък интерес — като че ли не знаех, че предава жизнено важна информация в намиращия се пред него детектор на лъжата и го стиснах в дланта си. Мислите ми не бяха толкова спокойни.