Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 49

Кой беше Край?

Глава 11

Изпращането ни в космически рейд дойде като панацея от всички беди. По-добре мила, спокойна война, отколкото подозренията и страховете, вълнуващи базата „Глупост“ през последните дни. Имаше внезапни инспекции, среднощни претърсвания, постоянни тревоги и звуци от маршируващи ботуши през цялото време. Бих се гордял с усилията си да посея семената на безпорядъка, ако и аз самият едновременно с това не бях жертва на този безпорядък. Плановете за нахлуването вероятно бяха стигнали твърде далеч, за да ги променят, защото въпреки цялото това вълнение все още се придържахме към графика. В деня „X“ минус два всички барове бяха затворени, така че процесът на изтрезняване на войските можеше да започне. Малкото истински алкохолици, като включвам към тях себе си и Остро̀в, бяха скрили бутилки, позволяващи ни да изкараме още малко, но дори и те свършиха, когато сандъците и куфарите ни бяха изпратени в гардероб и ни дадоха предварително опаковани бойни раници. Имах буркан спирт на прах, замаскиран като прах за зъби, който бях скътал за черни дни, които не се забавиха да настъпят при мисълта за настъпващите седмици без пиене, така че ние с Остро̀в привършихме моят „прах за зъби“ в деня „X“ минус един и това е. След една среднощна проверка и обиск ни събраха и, ходом марш, ни изпратиха в района за отлитане.

Флотата, ред след ред тъмни ракети, стоеше и ни очакваше зад портала. Извикваха ни по един и ни изпращаха на предназначените места.

Отначало мислех, че това е доста глупав начин да се организира нашествие: никакви планове, никакви тренировки, никакви маневри — нищо. Накрая осъзнах, че това беше идеалният начин да се подготви нашествие, което искахме да запазим в тайна. Пилотите имаха голям стаж в пилотирането и ще получат още по-голям в предстоящия полет. Войниците бяха готови да се бият, източниците за снабдяване — пълни. А някъде горе се намираха затворените каси с планове, ленти на курсовете и други подобни. Нищо от това нямаше да бъде открито, докато не се окажем в безопасност, с работещи двигатели за изкривяване на пространството, когато всички средства за външна комуникация не станат безполезни. Всичко това ни облекчаваше живота, т.е, на първо място на мен, доколкото имах малко възможности да се проваля що се отнася до това, което трябваше да знае всеки клизантец.

С голямо удоволствие открих, че ми беше поръчано да пилотирам десантен транспортьор. Това беше роля, която можех да изпълня с чест. Изпратеният ми съквартирант също не беше случаен, защото Остро̀в влезе в навигационната рубка няколко минути след мен и обяви, че ще бъде мой втори пилот.

— Чудесно — казах аз. — Колко часа си летял на някой от тези транспортьори клас „Павиан“?

Той призна, уви, малка цифра и аз го потупах по рамото.

— Провървя ти. За разлика от повечето първи пилоти, твоят стар чичо Васко не е егоист. За стария си сътрапезник няма жертва, която да не съм готов да принеса. Възнамерявам да ти разреша да ръководиш полета, а ако го направиш така добре, както се надявам, ще ти разреша да извършиш и кацането. А сега ми дай списъка на пътниците.