Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 40

Клизантците мислеха по друг начин, затова много се наслаждавах, като им подхвърлях камъчета под колелата, но все едно мислех така. Това означаваше, че не мога да намеря лесен изход, като разложа препилия Васко на съставните му молекули. Ако го направех, нямаше с нищо да бъда по-добър от тях и бих попаднал в старата игра с целите, оправдаващи средствата, и щях да започна да се плъзгам надолу по наклонената плоскост. Въздъхнах, отпих от чашата и чертежът на дъговата пещ изчезна от съзнанието ми.

Е и какво тогава? Мога да свърша с него и по друг начин, като го прикова в пещера с автоматичен храноподавател, ако имах пещера и всичко останало. Отпада. Ако имах време, можех с тежък труд да променя външността му, да му вкарам фалшива памет, което би продължило поне шест месеца, и да го тикна в затвора или трудов отряд, или още нещо такова. С изключение на това, че нямах време за нещо толкова сложно.

Трябваше да свърша до сутринта — или дори по-рано, ако не исках да зарежа цялата работа по създаването и приемането на образа на лъжливия Васко. Те вероятно точно сега се занимават с проверката, така че наистина трябва по-скоро да помисля за начина да попадна обратно в „Глупост“, отколкото да се безпокоя за освинения си спътник.

Забелязах, че коремът му започна да се надува и изключих апетита му. Той се облегна на гърба на стола, въздъхна и се оригна, не без причина. От противоположната стена се чу шум, след това панелът се дръпна настрани и се вмъкна роботът-чистач.

— Мога ли да извърша едно хубаво почистване? — прошепна той със сексапилен контраалт.

Казах му какво може да направи, но той не беше програмиран да изпълнява заповеди от такъв род и само щракаше и бръмчеше, докато не му заповядах да се заеме с работата си. Мрачно го наблюдавах как се суетеше наоколо и оправяше леглото — и в тъмнината изведнъж проблесна първата искра на гениалната идея.

Васко беше останал в „Работник“ целия ден без каквито и да било неприятности. Колко ли време ще мога да го държа тук? Теоретично вечно, ако бъдат внесени достатъчно пари по сметката на стаята. Но не бих могъл да го задържа под хипноза повече от някой и друг ден, ако не подкрепям внушението. Или можеше?

Преди да взема окончателното решение, трябва да намеря центъра за управление на хотела. Тази идея можеше да се окаже правилна.

Оставих Васко да гледа телевизия, даваха някаква космическа опера, като му внуших, че това е най-прекрасното зрелище, виждано някога от него, което е напълно възможно да си беше и истина. Натоварвайки се с инструменти, отидох да се поразходя. Зад стаите трябваше да има служебно стълбище за роботите, но то несъмнено беше тясно, тъмно и прашно. То беше последното средство. Както и да е механизиран хотелът, той бе построен от хора и те можеха да го ремонтират, ако за това възникнеше необходимост.