Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 39

Мъж и жена стояха на другата страна на улицата и ме зяпаха. Никой друг не се виждаше. Единствените признаци за активност се носеха, струва ми се, от другата страна на тъмната стена. Пламък осветяваше небето, виеше се дим, чувах гърмежите на взривяващи се боеприпаси. Супер!

— Изпитание на ново снаряжение! — извиках аз на зрителите и обръщайки се, се скрих от погледа им зад ъгъла. В някакъв тъмен вход смъкнах от себе си летателния комбинезон и хвърлих върху него и шлема. Неопознаваем и свободен, закрачих към хотел „Работник“.

— Блестящо измислено! — казах си аз и леко потупах този прекрасен младеж по рамото.

И в този момент най-после до съзнанието ми достигна фактът, че сега съм извън базата и трябва да намеря начин да се върна там до разсъмване, но бързо изхвърлих тази заплашителна мисъл от главата си. На първо място — първостепенното. Трябваше да се отърва от истинския Васко Хуля, преди Безопасността да се натъкне на него. Трябваше да го направя, за да взема ролята му.

Той мърдаше, когато влязох, мятайки се в леглото и въртейки глава. Хипнотичния транс преминаваше и той се бореше със съня. Не че роботът-чистач помагаше, той просто подреждаше и чистеше стаята, като се опитваше също да оправи леглото, въпреки че Васко лежеше на него. Бутнах го с крак по копчето „върни се по-късно“ и поръчах обяд за двама.

За да отвлека подсъзнанието на Васко от тревогите му, му внуших, че е изкарал два дни без храна, и че това е най-хубавият обяд, който е получавал през целия си живот.

Той примляскваше, подсмихваше се и ръмжеше от възторг, докато ядеше, а аз просто ровех в чинията си. В края на краищата блъснах чинията настрани и поръчах силен алкохол с надеждата, че алкохолът ще стимулира или пресова мислите ми за някакъв приемлив план.

Какво да правя с моя спътник, щастливо набиващ в устата си храна? Съществуването му бе постоянна заплаха на моето, в съществуващия ред на нещата имаше място само за един Васко Хуля. Да го убия? Това можеше лесно да се направи.

Да го разчленя във ваната и да изхвърля частите на тялото му заедно с галоните кръв в дъговата пещ, докато не остане само шепа пепел. Изкушението беше голямо, той, разбира се, през краткия си живот е убил достатъчно много хора, за да наречем, това правосъдие… Но недостатъчно много. Хладнокръвното убийство не е в моя стил. Убивал съм по време на самоотбрана, не отричам, но все пак съм запазил преувеличено уважение към живота във всичките му форми. Сега, когато знаем, че от другата страна на небето се намира само големият космос, идеята за задгробния живот окончателно се бе прехвърлила само в историческите романи заедно с останалите причудливи и забравени религиозни вярвания.

След изчезването на рая и ада се сблъскахме с необходимостта да създадем ад и рай направо тук. Е какво пък, с науката, метатехнологията и спомагателните дисциплини изминахме дълъг път, и животът на цивилизованите планети е по-добър от когато и да било в тъмните времена на суеверията. Но с подобрението на живота ясно осъзнавахме, че това е всичко, което имаме. Всеки от нас има само този кратък опит с ярката светлина на знанието в тази безкрайна тъмна нощ на вселенската вечност и трябва да уважаваме съществуването на всички останали. Най-престъпният акт, който можеше да се измисли, бе прекъсването на едно от тези съзнателни съществувания.