Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 38

Вдигнах глава и видях, че почти се врязвах в първия камион. Войниците се измъкнаха от него и се разбягаха на всички страни.

Краката ми трескаво натискаха педалите, докато напипвах спирачките и със сила завъртях кормилото почти до отказ. Накрая намерих спирачките и натиснах дясната, като направих предизвикващ тръпки завой. На около половин метър обшивката от края на крилото се скъса в радиатора на камиона.

Последва оранжев взрив, когато някой отново стреля по мен, но и понятие нямах къде е попаднал зарядът. След това самолетът зави и аз отново се понесох в обратна посока. Този път вече на пълна скорост.

От двете страни огънчетата на военно-пропусквателния пункт пробляскваха все по-бързо и по-бързо, бях принуден да държа щурвала с една ръка, докато с другата опипвах ремъците на снаряжението. Една част липсваше и вече наближаваше краят на военно-пропусквателния пункт, когато открих, че седя върху нея.

Закачих я на мястото й и хванах щурвала с две ръце, когато изскочих от военно-пропусквателния пункт.

Самолетът не набра скорост за излитане и когато дръпнах щурвала към себе си, не се откъсна от земята.

След това се понесох по трамбованата земя, насочвайки се право към каменната стена, която гледах цяла вечер.

Все по-бързо и по-бързо към сигурна катастрофа.

Глава 9

Трябваше да бъда абсолютно точен. Прекалено рано или прекалено късно щеше да бъде еднакво гибелно, абсолютно равнозначно. Когато стената се изправи пред самолета и вече можех да разгледам сглобките на блоковете, сметнах, че сега е моментът и натиснах копчето за катапултиране.

Бам! Последователността беше прекалено стремителна, за да мога да я проследя. Но системата задейства. Прозрачно перде се спусна пред лицето ми, все още неизключеният фенер избухна заедно с трясъка на изстрела, а седалката ме удари с такава сила, че гръбнакът ми се смали два пъти. Почти като в забавен каданс изплувах нагоре и вън от самолета и една отвратително дълга секунда гледах пред себе си голия камък на стената. А след това прелетях през нея и отпред беше само черното небе.

В най-високата точка на моята дъга зад гърба ми отново се раздаде трясък и вдигайки поглед, видях разгъналият се над мен купол. След този унищожителен полет седалката се удари в земята и се преобърна. Куполът на парашута бавно се спусна и ме зави в меките си гънки.

Задължен съм за голямо мое съжаление да съобщя, че в този момент изобщо нищо не правех. Събитията се развиваха дори по-бързо, отколкото бях планирал. И резултатът беше просто зашеметяващ.

Отворих уста, гълтайки жадно въздух, поклатих глава и накрая намерих в себе си достатъчно здрав смисъл, за да натисна копчето за екстрено освобождение и да отстраня коланите. След това се измъкнах изпод парашута.