Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 26

— Триста долара. Ще отида до Маями. Трябва да се снабдя с някои неща.

— Никакви триста долара няма да получиш от мене! — изкрещя Марта и цялата се изчерви.

Джони я гледаше с леденостудени очи.

— Виж какво, глупава свиньо! — гласът му звучеше меко, но безмилостно. — Искаш или не искаш да се върши работа?

Марта се отдръпна рязко назад в облегалката на стола, като че ли той бе замахнал да я удари. Хари стана и отиде между Джони и Марта.

— Това, което каза, никак не беше хубаво, Джони. Няма да ти позволя да говориш такива неща на Марта.

Джони повдигна леко стиснатия си юмрук. Хари го гледаше право в разгорещените и ядосани очи и не помръдваше. Двамата мъже, единият — стар и хилав, а другият — силен и млад, дълго се гледаха един друг, докато най-сетне Джони се усмихна.

— Обичам куражлиите — каза той, — а ти си от тях, Полковник. — Той заобиколи Хари и каза на Марта. — Извинявам се, но все пак ми трябват триста долара. Не мога да прекъсна токовете на „Райсън“ без тия пари.

Хари извади портфейл от джоба на панталона си и даде на Джони три стодоларови банкноти.

— Заповядай, момчето ми! Какво си намислил?

— Ще отида до Маями. Ще остана три дни. В четвъртък ще влезем в офиса на „Райсън“.

— Пак не разбрах какво ще правиш.

— Ще ти кажа, като се върна — отговори Джони и без да поглежда към Джилда и Марта, слезе от терасата.

Никой не продумваше, докато не чуха взетия под наем „Херц“ да пали и заминава. Тогава Марта каза:

— Ще го наредя аз това гадно копеле, ако ще от това да зависи живота ми.

— Гледай първо той да не те нареди — каза Джилда. — Винаги бих го подкрепила срещу тебе.

— Дами! — каза Хари рязко. — Моля ви! — Той си погледна часовника. — След малко ще вечеряме.

През следващите два дни времето течеше много бавно за Джилда. Животът във вилата и в града й се струваше скучен и еднообразен без Джони. Тя правеше слънчеви бани, плуваше в морето. Слушаше старомодното бъбрене на Хари и досадата й се струваше непоносима. Марта ядеше или бродираше, винаги начумерена и в лошо настроение.

Вечерта на третия ден, след вечеря, чуха да приближава кола и замръзнаха в напрегнато очакване. След няколко минути Джони се качи на терасата.

— Добре дошъл! — каза Хари. — Как мина?

Джони седна и погледна направо към Марта. Погледът му само премина през Джилда, която бе облякла бяла ленена рокля специално по случай неговото пристигане. Когато излезе тази вечер на терасата, Хари бе обявил че е много красива, но красотата й като че ли не въздействаше върху Джони.

— Всичко е уредено — каза Джони. — Нали трябва да прекъсна електрическата инсталация на „Райсън“, и то така, че те да не разберат. Затова ми трябваше часовник за автоматично изключване. Говорих с Аби. Той има всякакви връзки. Изпрати ме при един тип, който ме снабди с униформа на електрическата корпорация в Парадайз Сити. Купих си чанта с инструменти и часовник за автоматично изключване. Аби ме изпрати при един гримьор, който сложи петнайсет години върху лицето ми, и мустаци също. Отидох в кантората на „Райсън“. Агрегатът им е в мазето и не се използва през деня. Казах на портиера, че има авария и той ме пусна. Съвсем лесно мина. И така, тази вечер в девет часа електричеството ще спре. От нас се иска само да влезем, да намерим папките и да ги преснимаме, да си приберем часовника и сме готови.