Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 28

За щастие всяка година мисис Лоуенстейн ходеше в една медицинска клиника, където прочистваха основно тялото й отвън и отвътре. После се връщаше във великолепната си къща и започваше да яде и пие с подновен ентусиазъм. Бейнс чакаше с нетърпение този свой месец, когато оставаше в къщата съвсем сам. Другите от персонала вземаха отпуските си по това време. Всичко беше покрито с бяло платно против праха и Бейнс обитаваше щастлив и спокоен само своето апартаментче на най-горния етаж, състоящо се от спалня, всекидневна, баня и кухненски бокс. Беше заклет телеман. Прекарваше почти цялото си свободно време вторачен в синия екран.

Една сутрин, около единайсет и половина, точно когато с много любов и внимание приготвяше обяда си, на външната врата се звънна.

Бейнс беше по риза, но както винаги безукорно спретната и чиста. Нисък, набит, с розово лице. Рядката му коса имаше снежнобял цвят. Сините очи допълваха съвършения образ на един истински английски иконом. Той сбърчи вежди, спря газта, облече си фрака и слезе с асансьора до входната врата. Тъмнокосо, строго облечено момиче стоеше на парадното стълбище. Носеше синя рокля с бяла якичка и ръкавели и масивни слънчеви очила. Лъскавата й черна коса образуваше прилепнала каска на хубавата й глава.

Перуката и роклята напълно преобразиха Джилда в сериозна, делова жена.

— Аз съм от фирмата „Ефикасно почистване на килими“ — каза тя и подаде на Бейнс визитка, с която естествено Аби ги беше снабдил.

Бейнс прочете визитката с аристократично повдигнати вежди.

— Сигурно нещо грешите — започна той.

— Мисис Лоуенстейн телефонира от клиниката — обясни Джилда. — Мисис Лоуенстейн е пожелала да направим оценка за евентуалното почистване на килимите в главната гостна и в нейната спалня.

Бейнс не се учуди, защото мисис Лоуенстейн постоянно ползваше телефона, докато беше в клиниката. Много пъти се беше случвало, докато се наслаждава на някой телевизионен сериал, телефонът да иззвъни и да му се наложи да слуша хленченето на мисис Лоуенстейн, хвърляйки по едно око към телевизора.

— Да, разбирам — каза той и отвори широко входната врата. — Какво трябва да направите?

— Бих желала да видя двата килима. Трябва и да ги премеря.

На Бейнс му харесваше това момиче. Беше спретната и сериозна, а той обичаше това. Покани я вътре и я наблюдаваше, докато тя мереше килима с ролетка. После я заведе горе в спалнята на мисис Лоуенстейн. Всички мебели в огромната стая бяха покрити с бели чаршафи.

Джилда премери килима, затвори тетрадката си и попита:

— Мисис Лоуенстейн няма да е вкъщи няколко дни, така ли?

— Мадам няма да се върне най-малко още три седмици — каза Бейнс и си допълни наум: „Слава Богу!“

— Значи разполагаме с много време. — Джилда се усмихна лъчезарно. — Ние ще изпратим нашата преценка за почистването на килимите и ако тя се съгласи с нея, ще ви информираме кога ще дойдем да ги вземем. Удобно ли ви е така?