Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 27

Три дни по-късно Джони вече беше взел документите. Марта излезе на терасата, където другите четяха вестници. Беше в добро разположение на духа. Фло й сервира една от любимите закуски: грейпфрут, три агнешки пържоли върху пържени филийки и кресон за гарнитура. Тя не помнеше да е яла по-хубави агнешки пържоли и беше в толкова хубаво настроение, че дори кимна на Джони, вместо да го погледне накриво, както правеше обикновено. Седна и заговори бодро:

— Слушайте сега! Направих кратък списък. — Развя лист хартия. — Номерът е такъв. Изпразваме сейфа, а собственикът чак след няколко седмици разбира, че е ограбен. По този начин можем да обработим четири, дори пет сейфа и да изчезнем, преди полицията да узнае за обирите. — Останалите я гледаха внимателно. — Няма никакво чудо. Ето списъка на хората с много бижута в сейфовете. Поинтересувах се къде са и какво нравят в момента. Просто погледнах в светската хроника на местния клюкарски вестник. Например мисис Лоуенстейн, собственичка на ценности за 180 000 долара е в някаква клиника и ще остане там три седмици. Имаме описанието на сейфа „Райсън“. Отиваме в дома й, грабваме плячката и мисис Лоуенстейн няма да разбере, че й липсват дрънкулките, докато не се върне от клиниката. Първо нея ще ударим. Вторият удар — мисис Уорън Крейл. Тя притежава 650 000 долара в бижута. В края на седмицата заминава със съпруга си на риболов за пет седмици. Ще се справим с техния сейф. След това е мисис Алекс Джаксън, 400 000 долара в бижута. Тя също заминава някъде с яхта. Има една възможност — да вземе част от бижутата със себе си, но не всичките, разбира се. Тия сноби имат доверие на сейфовете „Райсън“. Така че ще си оставят ценностите. В края на краищата защо да се притесняват. Всичко е застраховано. Чат ли сте. Следва мисис Бърнард Ламрсън, 350 000 в бижута. Тя се гмурка някъде около Бахамите и по всяка вероятност не е взела бижута със себе си. Затова пък ние ще й ги вземем. Какво ще кажете?

Хари беше чул всичко преди това. Той кимна и погледна към Джони, който блуждаеше нанякъде с поглед.

— Да — каза Джони, — ако фактите ти са точни.

— Е, тук Джилда трябва да свърши малко работа — каза Марта. Обърна се към Джилда. — А сега, какво трябва да направиш ти…

Бейнс работеше като иконом на мисис Лоуенстейн от цели десет лета. Беше дошъл от Англия и през своите шестдесет и осем години беше служил при две от най-известните фамилии на острова. Навремето го изкуши огромната заплата, която мисис Лоуенстейн му предложи и се съгласи да дойде в Парадайз Сити, за да движи домакинството й. Оттогава не беше преставал да съжалява за това.

Все пак си остана почтен човек, а беше и твърде съзнателен, така че се трудеше съвестно за своята заплата, между другото пет пъти по-голяма отколкото би могъл да му дава кой да е английски граф. За да изкарва тази висока надница, трябваше да се жертва и да издържа вулгарността и безвкусицата на мисис Лоуенстейн, пискливия й глас, фриволните й дрехи и ужасните й приятели.