Читать «С ухо на земята» онлайн - страница 24

Марта се вторачи в него с пълна уста. Студените му очи срещнаха нейните и тя почувства тръпка на неловкост. Погълна набързо каквото беше в устата й и попита:

— Какво искаш да кажеш?

Последва продължително мълчание. Хари съсредоточено погледна Джони, а Джилда повдигна глава, както си лежеше върху шезлонга, облечена в белия бански.

Най-сетне Джони заговори:

— Без мене вие тримата сте загубени. Ако смятате, че говоря врели-некипели, кажете и аз ще ви оставя да се оправяте сами, за да видя докъде ще стигнете. Доникъде!

Марта остави недояденото парче кейк. Беше достатъчно умна да разбере накъде бият нещата.

— Продължавай! — отсече сухо. — Кажи, каквото имаш да казваш.

— Ти каза, че моят дял е 125 000 долара — продължи Джони, изпускайки дима през ноздрите си. — Цялата печалба по твоите думи е 600 000 долара. Сега чуй ме добре. Без мене вие дори няма да помиришете тия 600 000, камо ли да ги вземете. Така че… — замълча и погледна първо Марта, после Хари. — Моят дял трябва да бъде 200 000 долара, останалото си го разпределяте, както намерите за добре. Решавайте, това е моето условие.

— Виж какво, копелдак такъв! Ако си мислиш, че… — започна Марта със зачервено от гняв лице, но Хари я прекъсна рязко.

— Марта! Аз ще се оправям!

Тя млъкна и се обърна към Хари, който имаше обичайния спокоен вид: отпуснати клепачи като на костенурка, запалена пура между тънките пръсти.

— Ако този негодник — започна Марта, но Хари отново я спря с мах на ръката си.

— Джони е прав, Марта — каза той. — Без него не бихме могли да направим нищо. Той е техничарят. — Обърна се към Джони с блага усмивка. — Виж какво, Джони, можем да се договорим, да речем, за 150 000 долара. Какво ще кажеш? Все пак идеята е на Марта. Тя стои зад всичко това. Какво ще кажеш за 150 000, а?

Джони стана прав.

— Вие се договорете помежду си — каза той. — Аз искам 200 000 долара, или сами ще си вършите цялата работа. Отивам да поплувам.

— Аз също — каза Джилда и скочи от шезлонга. Джони не й обърна внимание. Тръгна надолу по стълбите за плажа. Джилда го последва.

— Негодник! — Марта беше вбесена.

— Стига, Марта — каза Хари тихо. — Така няма да оправим нещата. Това са неговите условия и толкова. Разбира се, не значи, че ще получи сумата накрая, нали. Няма да подписваме договор, я. Не може да ни задължи.

Марта го гледа напрегнато няколко секунди и после ядът постепенно изчезна от погледа й.

— Мислиш ли, че ще се справиш с него, Хари?

— Защо да не се справя? Навремето с колко луди глави съм се справял. Важното сега е, че не можем без него.

— Щом го зърнах, веднага разбрах, че ще си имаме неприятности с него. — Марта беше толкова ядосана, че не можа да си дояде кейка.

Хари наблюдаваше Джони и Джилда, които плуваха заедно.

— А има и още нещо, Марта. Джилда е влюбена в него — каза той не без тъга в гласа.

— Малко ме интересува!

— Аз харесвам Джилда. Хубаво момиче е. Не бих искал да пострада. — Забеляза, че Марта не е заинтригувана въобще, и смени темата. — Като се върне, ще му кажа, че приемаме условията.