Читать «С ухо на земята» онлайн

Джеймс Хадли Чейс

С ухо на земята

Първа глава

Тази история ми разказа Ал Барни, един впиянчен гларус, шляещ се по крайбрежната ивица на Парадайз Сити, в непрестанно търсене на някой балама да го почерпи една бира.

Говори се, че някога Ал Барни бил най-добрият дълбоководолаз по това крайбрежие. Бил спечелил доста пари от уроци по гмуркане, лов на акули и съпруги на богати туристи, които бяха в изобилие тук през курортния сезон. Но бирата го провалила.

Ал беше огромен мъж, около триста и петдесет фунта, с бирен корем, който стоеше като балон върху коленете му, когато седнеше. Беше на не повече от шейсет и три години и имаше многогодишен махагоновокафяв тен. От плешивеещата му яйцевидна глава гледаха студени и малки зелени очи, устата му ми напомняше с нещо Ред Снепър, носът — сплескан към едната страна на лицето. Този белег, както сам Ал ми каза, му бил спомен от един побеснял съпруг, който го заварил със жена си.

Аз бях написал един роман с не лош успех и разполагах с достатъчно пари да избягам от нюйоркския студ. И така дойдох в Парадайз Сити, на брега на Флорида, спокоен, че мога да прекарам цял месец, тук преди да се захвана отново за работа. Отседнах в хотел „Спениш бей“ (Испански бряг), може би най-луксозния в цяла Флорида. Приемаше само по петдесет гости и предлагаше обслужване, което напълно си струваше парите.

Управителят на хотела, Жан Дюрак, висок красив мъж, с безупречни маниери и бляскав типично френски чар, беше чел моята книга. Тя му беше направила впечатление и една вечер, както си седях на обляната в светлина тераса, след обичайната за хотел „Спениш бей“ великолепна вечеря, той дойде и ме заговори.

Разказа ми за Ал Барни.

— Той е една от тукашните забележителности. Познава всички и знае всичко за този град. Може би ще ви е интересно да поговорите с него, особено ако търсите материал.

След като цяла седмица се къпах, ядох обилно, излежавах се на слънце и се занасях с разни момичета с красиви тела и празни глави, се сетих какво ми беше казал Дюрак за Ал Барни. Рано или късно трябваше да започна нова книга. Нямах никаква идея и затова се запътих към таверната „Нептун“, намираща се на пристан с акостиралите рибарски лодки. Там трябваше да намеря Ал Барни.

Той седеше пред таверната „Нептун“ върху един кнехт, държеше тенекиена кутия с бира и наблюдаваше мрачно как лодките пристигат и заминават.

Аз му се представих и казах, че Дюрак ми е споменал неговото име.

— Господин Дюрак? А, да, той е джентълмен. Приятно ми е. — Той ми подаде една мърлява ръка, която беше толкова мека и податлива, колкото едно стоманено корабно въже. — Значи сте писател, така ли?

Казах „да“.

Той допи бирата и хвърли тенекиената кутия във водата.

— Хайде да си вземем по едно — каза той и повдигна огромното си туловище от кнехта.

Минахме по кея и влязохме в сумрачната и мръсна таверна. Цветнокожият барман се ухили на Ал и очите му светнаха. Ясно му беше, че Ал е хванал поредния балама да го черпи.

Пихме и говорихме за това-онова. Чак след третата бира Ал попита:

— Вие да не би да търсите някоя интересна случка?