Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 89

Сякаш беше забравила всичко: и Алиса, и лагера на опалотърсачите с кървавите им престъпления, и подземния египетски град, и бялата смърт по растенията, която толкова я бе развълнувала някога. Или пък се мъчеше да ги забрави, подтиснала скритата болка и страха в сърцето си.

Докато един ден във вестника на последната му страница се появи кратко съобщение: „В Куинсленд гората край Бароновите водопади е почнала да съхне поради необяснима причина.“

На другия ден беше отпечатана друга бележка: „По лозята и овощните градини в полуострова Ейр непозната болест прави големи опустошения.“

После цяла седмица нямаше никакви вести. Дори Мария ги бе забравила, улисана в игри и забавления, та какво оставаше за другите, които нито имаха представа за болестите по растенията, нито бяха видели страшните поражения.

Чак на десетия ден в рубриката за фермерите се появи дописка от някакъв агроном в Перт, че е наблюдавал в района си някаква болест, която той оприличаваше на остра хлороза, избледняване на листата, все едно растителна анемия, свързана с общо отслабване и смърт. Тъй като почвите в района му получавали предостатъчно азот под формата на изкуствени торове, а желязото е в излишък у всички австралийски почви, агрономът предполагаше, че това явление може да се дължи единствено на недостиг от калий, който е дефицитен в целия австралийски материк.

Но само подир една седмица професор Уатсон, преподавател на Мария по вирусология, излезе с обширна публикация в Ботаническото списание, където след редица уговорки за недостатъчното време, с което бе разполагал, правеше извода, че избледняването може да бъде резултат само на нов неизвестен вирус или непознато досега изостряне на съществуваща болест. За целта даваше пример и с повечето епидемии, които години наред тлеят в изолирани огнища, докато в даден момент под влияние на непроучени фактори, между които дори слънчевата активност, вирулентността им нараства като експлозия.

Обществото все още не беше смутено. То не можеше да намери връзка между някаква си болест по растенията и съществуването на човека. Мнозина за пръв път чуваха, че дървета и треви боледуват. Въпреки това бяха изпратени няколко правителствени комисии, които да проучат на място въпроса.

И тогава бедствието се разрази като взрив. Всяка от комисиите ежечасно започна да предава по телефона страхотии. Местните вестници биха тревога. Централните редакции разпратиха всичките си репортери. Това се оказа сензация, която не биваше да изтърват. От последната страница Бялата гибел неусетно превзе първите колони, ала все още зад разводите на кинозвездите, конните състезания и гангстерските нападения.