Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 88

Решението вече беше взето. Щеше да ги преследва, щеше да намери и оня, който се наричаше фараон, щеше да ги принуди да му покажат друг изход. И още, щеше да ги застави да му отнесат сами съкровищата си. Само дързост можеше да го спаси сега, само дързост можеше да даде богатството в ръцете му. Безумна дързост! Както Кортес срещу Монтесума в Мексико, както Писаро срещу Атахуалпа в Перу, както навред по земята са побеждавали белите завоеватели.

Том се провикна през рамо:

— Гурмалулу, след мен! Не изоставай! И ускори крачката си, защото враговете вече му избягваха. А не искаше да хаби напразно патрони.

Изведнъж подът под нозете му хлътна и той се провали в някаква дупка. След него литна в празното и Гурмалулу. После каменната плоча се върна отново на мястото си.

Ехнатон сдържа обещанието си. Когато Мария му предаде пълните с насекоми торби от марля, той ги натовари на един въртолет и отлетя да ги пръсне отвъд мъртвия пояс на пустинята, който ограждаше големия оазис на Алис Спрингс. Върна се скоро. Със същия въртолет отведе нея и брат й в Аделаида. Отнесе с тях и черните опали, които й беше обещал, насипани като брикети в сандъци. Само Бурамара отказа да тръгне с тях. Без да каже защо, остана там, в подземния Ахетатон, изпрати ги, когато машината се издигаше над платото, с мрачен поглед. Но той скоро се смали под тях, превърна се в мравка, в прашинка. И изчезна.

Тогава започна охолният й живот. Двамата с Крум си купиха дворец в Мелбърн. Мария обичаше тоя град. Сидней е пищен, богат, величествен, но прекалено динамичен, прекалено американизиран. А Мелбърн е истински английски град. Всичко в него е отмерено и спокойно. С такава тишина, каквато не е възможна за друг двумилионен град. Там и пешеходците имат свои правила за движение. Тротоарите са очертани с разделителни линии за ляво и дясно движение и тежко на онзи, който го наруши. Това е може би единственият повод, за да бъдеш наруган от мелбърнец. Купиха си няколко ферми в Куинсленд със стотици хиляди овце. Взеха си автомобили — по един „Ягуар“ и по един „Мустанг“ за двамата; забравиха „Холдена“, взеха си самолет и една прекрасна яхта. А опалите им като че ли оставаха неначенати. Тя често отваряше сандъците, за да им се любува. Канеха гости, ходеха на гости, обикаляха страната. Тоя път Лудетината истински се налудува. По цели часове се носеше с водните ски по тихите заливи пред разкошния плаж на Санта Килда, плъзгаше се със серфинг върху най-страшните вълни, като се надсмиваше на изоставащите зад нея акули. Теглена от скутер, излиташе с криле над водата, носеше се като албатрос над сините дълбини, после плавно кацваше върху повърхността с водните си ски пред собствения плаж на вилата им в Палм Бич. Веднъж се спусна с парашут върху заснежения връх Косцюшко, най-високия връх на Австралия, колкото витошкия Черни връх. Скочи без парашут от Сиднейския мост, от шестдесет и пет метра височина, над залива Порт Джексън. Когато се изкачи на парапета, спря цялото движение на шестте автомобилни платна по него, четирите железопътни линии и двете пешеходни пътеки. Проникна с акваланг в една подводна пещера на Големия бариерен риф, за да разгледа скрилата се там ранена гигантска змиорка, за която вестниците бяха пуснали мълвата, че е морският змей.