Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 90

Най-чувствителна от всички — и пред официалната власт и пред общественото мнение, — борсата като свръхбарометър първа почувствува надвисналата катастрофа. Акциите на банките, които финансираха фермерите, паднаха заплашително.

И тогава Мария срещна във вестниците името на Том Риджър. Посочваха го като единствен купувач на обезценените акции. Наистина той самият не се явяваше на борсата. Борсата е храм на най-мощния бог, бога на парите. Сделките вършеха неговите агенти, борсовите посредници, дребните служащи, чиято роля е да знаят богослужението и за това получават трохите от пищните жертвоприношения. Мария си спомни някои разговори с него. Той обичаше да твърди, че истинският бизнесмен прави така. Сега прилагаше на практика теориите си. Но както изглежда, това не беше обикновена криза, не беше обикновено трепване на икономическия сеизмограф. Мина цяла седмица, а ценните книжа продължаваха да падат главоломно. Повлякоха и други. Рухна с трясък стабилната цена на вълната, опората на австралийската валута. Банките прекратиха заемите на фермерите. Сгромолясаха се акциите на хладилните и консервните предприятия. А пресата, чиито първи колони бяха залети от подробности за трусовете на борсата, подмятаха от време на време за шегобиеца Том, който упорито продължавал да събира борсови отпадъци.

Започнаха масови банкрути. Фалирали банкери скачаха от моста на Сидней или си пръсваха челата с пистолети. Фермерите бързаха да продават имотите си и да ги превръщат в други предприятия, които нямат нищо общо със земеделието.

Изведнъж дойде новината. Съединените щати и Англия отказваха да купуват всякакви австралийски произведения от растителен произход. Това предизвика нови катаклизми в храма на парите. Правителството опита с неколкократни девалвации да задържи курса на националната монета. Напразно. Въпреки всички мерки, въпреки че бе пуснато за покритие всичкото злато, въпреки че златодобивът се разви в невиждани размери, австралийският фунт се обезценяваше с нечувана бързина.

Тогава вестниците съобщиха сензацията за изчезването на Том Риджър. Престанал бе да купува най-сетне, изчезнал бе, сякаш се бе провалил вдън земя.

Докато отначало будеше тревога спреният износ, който бе нарушил платежния баланс на страната, сега изведнъж избухна ново бедствие — паника за запасяване. Всеки, който имаше някаква спестена пара, се втурна да изкупува хранителни припаси. Цените им скочиха баснословно. По-богатите взеха да строят бетонни скривалища в дворците си и да ги пълнят с жито, фасул, ориз, царевица — едни от неугаснала жажда за спекула, други направо от малодушие. Магазините се изпразниха: част от стоката изкупена, друга — укрита от търговците. Кинопрегледи и телевизионни предавания неволно подсилваха смута у населението. Непрекъснато показваха изгледи от опустошените области: безкрайни степи, засипани с измрели от глад овце и говеда; бягащи от настъпващата напаст изтощени кенгура, емута и зайци ведно с преследващите ги по петите динго и лисици; пожари, които доунищожават всичко и оставят зад себе си гола пръст, покрита с пепел; неизброими стада, подкарани от ковбоите нататък, където са чули, че все още има зеленина; истински сражения между овчари за всяка полянка, където биха могли да напасат добитъка; бягащи от фермите тълпи гладни хора, които се стичат в градовете; безредни върволици от мучащи и блеещи пред кланиците животни, които чакат да бъдат заклани, преди да са измрели от глад; кервани от камиони, натоварени с избити кенгура, диви биволи и магарета, които успяват да се доберат до хладилниците само след револверни престрелки; аборигени, които напускат земите на прадедите си, прокудени от глада, за да нахлуят в чужди ловни райони — нещо непознато досега; сражения за земи, а не както по-рано само заради жени…