Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 68

— Значи и оная диря с обувките на мис Мария е била преправена. Нарочно, да ни отклонят от вярната посока. Мис Мария не е стигала до скалата. И ако не беше птицата лира, дълго щяхме да се лутаме… И ако мис Мария не се бе сетила да изсвири.

Пътеката ставаше все по-стръмна, по-уморителна. Над главите им надвисваше заплашително червената каменна грамада, нарязана от вековете в дълбоки урви, проядена с безброй пещери — като бръчките и разтегнатите пори по лицето на грохнала старица.

Бурамара спря. Тоя път разклонът на следите му се стори още по-подозрителен.

— Може и да е засада! — прошепна той. Отстрани лежаха безредно натрупани в хаотичен лабиринт огромни каменни блокове, откъртени от скалата и наслагвани тук от векове. „Отличен капан!“ — помисли си Крум. В същия миг отскочи назад. Пред краката му пропълзя къса, дебела змия. До нея друга, трета, цяло гъмжило!

— Змията на смъртта! — извика той.

Бурамара го хвана за ръката.

— Не бой се! Още никой не е умрял от тая гад! Белите се плашат напразно от нея, както черните — от магия.

Не довърши. Възползували се от моментния смут, който бяха вселили с изсипалата нарочно кошница змии, воините на Ехнатон се хвърлиха върху гърбовете им, омотаха ги бързо с въжета, превързаха очите им и ги повлякоха по същия път, по който бе минала преди това и Мария.

Том Риджър и Гурмалулу наближиха лагера по тъмно. Още час път и щяха да влязат в „Сити“ тъкмо преди зазоряване, както бяха решили.

Изведнъж Гурмалулу го дръпна. Посочи му нещо в тъмнината. Накрай, след дълго взиране, и Том различи силует на човек, който бързаше насреща им. Двамата слязоха от камилите и се спотаиха зад един термитник, висок три човешки боя. Когато човекът наближи, Том извика:

— Кой си ти?

Вместо да отговори, оня изпразни към тях пистолета си. Том и следотърсачът едва свариха да залегнат в закритието си.

— Чакай бе! Аз съм инспекторът Том Риджър.

Но човекът сякаш беше побеснял от алчност и страх.

— Махайте се от пътя ми! — изкрещя той. — Не ми пречете! Искам да се отърва от тоя ад!

Том позна Пастора. В каква дива стихия бе превърнала алчността и тоя кротък човечец!

— Но какво има? Какво ти е?

— Всеки ме дебне! — не спираше Пастора. — Всеки иска да ми грабне опалите. А аз не ги давам! Не ги давам!

Том опита да се изправи.

— Че и от мен ли ще се плашиш, от полицая, който съм тук, за да има ред!

— Ами Скорпиончето! — изхриптя Пастора и стреля повторно.

Това преля чашата. Том пошепна на Гурмалулу:

— Я му метни бумеранга! Свали му пушкалото!

Само след секунда кривата палка изсвистя във въздуха и перна ръката, която мигновено изтърва оръжието си.

Том се изправи.

— Хайде сега да говорим човешки!

Недооценил бе властта на страха. Макар и с пребита дясна ръка, Пастора се наведе, грабна пистолета с лявата и стреля още веднъж. Куршумът изсвистя покрай ухото на Том. Тогава и неговите нерви не издържаха. Пистолетът му сам изтрещя. И той, който при учения беше един от най-слабите стрелци, тоя път пък улучи безпогрешно. Пастора се строполи възнак без стон.