Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 70

Искаше. А разбираше, че това сега не бе възможно. Ако не беше Крум. Докато не спечелеше Крум или не го махнеше от пътя си, Том Риджър не щеше да има покой. Крум Димов трябваше да замълчи. Опалите бяха нужни, за да запушат устата на ония, които биха подочули после нещичко. Нямаше връщане. Трябваше да гази напред, през тресавището… Или пък, ако не толкова честно, то поне нещо по-безкръвно. В Щатите продават такива чудни машинки: магнитче в часовника, което нагласява заровете; огледалце в пръстен, с което гледаш незабелязан картите на противника; пружинка, която ти подава през ръкава нужния коз. Да стъкми такава фабричка! Или пък да се включи в търговията с наркотици, да има игрален дом. Само че така, не с вулгарни убийства като мексиканските бандити от филмите.

И най-сетне една добра вест — Крум изчезнал! Дали бог се бе смилил вече над него, дали го бе отървал той от най-опасния враг? Трябваше да тръгне след тях, уж на помощ. Да се яви като спасител на Мария, като благодетел. Това, за което бе мечтал…

Внезапно сред „Сити“ прокънтя гърмеж, вдигна се олелия. Втори гърмеж.

Том Риджър хукна нататък, сподирен от съучастниците си. Разбута навалицата и се спря втрещен. Господи, докога кръв! Проснат в краката му, лежеше убит човек, а над него все още с пистолета в ръка трепереше пребледнял Фред Рибката.

Преди нещастникът да се опомни, белезниците щракнаха на китките му.

— А сега разправяй! — заповяда инспекторът.

Някой опита да подхвърли:

— Че кой си ти, та го арестуваш?

Том се извърна рязко с пистолета:

— Какво рече?

— Убил си Скорпиончето! — отвърна оня, ама вече не тъй решително.

Инспекторът стисна зъби.

— Крум ли пусна тая лъжа? Нека първо да се оправим с Рибката. После ще търсим и Крум, тоя мародер. Заварих го, като претърсваше Скорпиончето. И когато му извиках да даде опала на Хари, той стреля. И ме рани.

Той показа превързаната си ръка.

Някой подметна:

— Паничката да стреля по човек!

Но смръщените погледи на Томовите хора го накараха да се измъкне гузно.

Том почувствува инстинктивно, че има надмощие. Неговите хора бяха сплотени около него, другите — разединени, подозрителни, невярващи един другиму, наплашени.

Той се обърна към арестанта си:

— Да чуя как стана това!

С пресъхнали устни търговецът заразправя: