Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 106

Двамата измъкнаха товара си на повърхността. Огледаха се. Бяха попаднали върху пространно плато, разсечено като гигантска торта от разклонения каньон.

— Не тук! — подкани ги Ехнатон. — Още по на юг! Отдолу се руши. По на юг, на здрава скала!

Понесоха го отново. Най-сетне, усетили устойчива опора под нозете си, те го положиха на земята. Мария взе главата му в скута си. Крум раздра скъпоценните му одежди. По тялото му нямаше никаква рана. Само няколко плътни синини. Кръвоизливът беше вътрешен. Може би от удара в скалата, може би от взривната вълна. Братът и сестрата се спогледаха. Техните санитарни познания стигаха дотук. Без да промълвят ни дума, разбрали се само с очи, те се приготвиха да го вземат наново на ръце. Не се запитаха дали трябваше да му помогнат или да го зарежат тук, на голото плато, да понесе наказанието за чудовищното си престъпление. Нещо в очите му, с такъв израз, сякаш попили мъката на цялото човечество, нещо в цялото му смазано тяло беше убило омразата им. Останало беше само състраданието, съчувствието към един страдалец, към един безкрайно нещастен човек.

Тогава подире им, от отвора на стълбището, се измъкна и Гурмалулу. Той понечи да се върне, но трясъкът зад гърба му то изплаши и той предпочете по-малката заплаха.

— Къде е Бурамара? — запита Крум. Чернокожият показа с глава надолу.

— В килията. Мистър Том не го отвърза. Заключи ги с тъмничаря.

Крум се изправи.

— Чакай тук! — обърна се той към сестра си. — Ще се върна.

И се спусна по стълбата. А наоколо всичко скърцаше, пращеше, събаряше се. Въздухът беше изпълнен с грохот, с трясък, с гъст задушлив прах. Крум притисна кърпата си до носа и продължи тичешком надолу. По чудо успя да се оправи в разтърсвания от непрекъснати трусове лабиринт, блъсна каменната врата и влетя в килията. Тъмничарят и Бурамара бяха успели да си развържат взаимно въжетата със зъби и доскоро напразно бяха опитвали да отместят тежката плоча с копието на пазача.

Без да каже ни дума, задушен от праха, Крум им показа със знак изхода и тримата изтичаха по обратния път. Излязоха над скалата задъхани, с последни сили.

Гурмалулу гледаше втрещен. Не можеше да проумее това, що виждаше — бял човек да се жертвува заради чернокож.

В този миг силен подземен тътен разтърси скалистото плато. Беше избухнал барутният погреб. Каменната грамада се нацепи от безброй пукнатини, които полазиха като пъргави змийчета навред, намножиха се, задимиха, въдухът замириса на барут. И бавно, като насън, отделни гигантски отломъци взеха да се откъртват и да се сгромолясват в бездната.

Обезумели от ужас, чернокожите хукнаха да се спасяват. Крум и Бурамара, следвани от девойката, вдигнаха ранения да го пренесат на по-безопасно място.

Най-сетне тътенът престана, отшумя многократното му ехо от разклоните на страшната клисура. Задушливият облак от прах и барутен дим неусетно се разсея.

Тогава фараонът простена:

— Нефертити, къде си?