Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 18

— Не, наистина — съгласи се Поаро. — Но днес не беше така. Днес Коледа беше такава, каквато е била едно време, нали?

Госпожа Рос въздъхна и каза:

— Е, радвам се, че го казвате, сър, но помощниците ми не са както едно време. Не са добре подготвени. Днешните момичета… — Тя леко понижи глас и продължи: — Те са старателни и работят с желание, но не са обучени, сър, ако разбирате какво имам предвид.

— Времената се менят — отбеляза Еркюл Поаро. — И на мен ми става тъжно понякога.

— Знаете ли, сър, тази къща е твърде голяма за господарката и полковника. Господарката го знае. Те живеят в едната й част, а това не е същото както да се използва цялата къща. Тя като че ли се оживява само по Коледа, когато цялото семейство се събере.

— Мисля, че господин Лий-Уъртли и сестра му са тук за пръв път, нали?

— Да, сър. — В гласа на жената се долови лека резервираност. — Много приятен господин, но… ами струва ми се, че е малко странен за приятел на госпожица Сара. Поне според нашите представи. Е, в Лондон нравите са различни. Жалко, че сестра му е толкова зле. Била оперирана. Изглеждаше съвсем добре в деня, в който пристигна, но след това, когато приготвяхме пудингите, отново се почувства зле и оттогава е на легло. Според мен е станала твърде скоро след операцията. Ах, тези днешни доктори! Изписват те от болницата, преди да можеш да стъпиш здраво на краката си. Съпругата на племенника ми… — И тя се впусна в дълъг и емоционален разказ за днешното отношение в болниците според опита на нейните роднини, като коментара й не бе никак ласкателен.

Поаро търпеливо я изслуша и накрая рече:

— Искам още веднъж да ви благодаря за превъзходната храна. Ще приемете ли скромен израз на моята благодарност? — Сгъната банкнота от пет лири се озова в ръката му и той я подаде на госпожа Рос.

Тя я взе притеснено и малко превзето промълви:

— Наистина не трябваше, сър.

— Настоявам, настоявам.

— Е, много мило от ваша страна, сър. — Сега в гласа й прозвуча увереност, че наградата е напълно заслужена. — Желая ви, сър, весела Коледа и успешна Нова година.

V.

Краят на този ден беше обичаен за първия ден след Коледа. Елхата грееше. С чая поднесоха великолепен кекс. Всички го посрещнаха с одобрение, но си взеха по малко. За вечеря поднесоха студени блюда.

Поаро и възрастните домакини си легнаха рано.

— Лека нощ, мосю Поаро — каза госпожа Лейси. — Надявам се, че ви е било забавно.

— Беше прекрасен ден, мадам, прекрасен.

— Изглеждате ми много замислен.

— Мисля си за английския пудинг.