Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 118

— Убита! — обади се домашната помощница. — Това си е то. Убийство!

— Може да е било нещастен, случай — рече колебливо сержантът. — Някакви хлапета да са си играли с лъкове и стрели. — Отново се чу шум от приближаваща кола и той каза: — Това сигурно е лекарят. — И тръгна надолу по стълбите.

Но не беше лекарят. Когато двете жени също слязоха долу, един млад човек колебливо пристъпи през входната врата и спря. Огледа се объркано. Сетне заговори с приятен глас, който се стори познат на Лу. Може би леко наподобяваше на гласа на госпожица Грийншоу.

— Извинете ме, дали… ъ-ъ-ъ… госпожица Грийншоу живее тук?

— Бихте ли ми казали името си? — приближи се към него сержантът.

— Флечър — отвърна младежът. — Нат Флечър. — Всъщност аз съм племенникът на госпожица Грийншоу.

— Ами… сър… съжалявам… сигурен съм…

— Случило ли се е нещо? — попита Нат Флечър.

— Случи се… нещастен случай… леля ви е била простреляна със стрела… засегнала е югуларната вена…

Госпожа Кресуел истерично запелтечи. Нямаше и следа от обичайната й превзетост.

— Леля ви е б-била у-убита, ето ’акво се е с-случи’о! Леля ви е била убита!

III.

Инспектор Уелч придърпа един стол по-близо до масата и бавно започна да оглежда четиримата души в стаята. Беше вечерта на същия ден. Преди да отиде в имението, се беше отбил в дома на семейство Уест, за да изслуша още веднъж показанията на Лу Оксли.

— Сигурна ли сте, че това бяха точните думи: „Простреля ме… той ме простреля… със стрела… повикай помощ…“

Лу кимна.

— По кое време стана?

— Погледнах часовника си минута или две по-късно. Беше дванайсет и двайсет и пет.

— Часовникът ви точен ли е?

— Погледнах и стенния часовник.

Инспекторът се обърна към Реймънд Уест:

— Разбрах, сър, че преди около седмица двамата с господин Хорас Байндлър сте били свидетели на завещанието на госпожица Грийншоу?

Реймънд разказа накратко за следобедната визита, която двамата с Хорас Байндлър направиха в „Щуротията на Грийншоу“.

— Вашите показания може да се окажат важни — заяви Уелч.

— Госпожица Грийншоу ви е казала, че завещанието й е в полза на госпожа Кресуел, домашната помощница, и че заради това не й плаща заплата, така ли?

— Да, точно така ни каза.

— Според вас домашната помощница наистина ли е знаела?

— Несъмнено. В мое присъствие госпожица Грийншоу заяви, че облагодетелстваните от завещанието не могат да бъдат свидетели и госпожа Кресуел ясно разбра за какво става въпрос. Освен това госпожица Грийншоу ми каза, че са се договорили с нея.

— Значи госпожа Кресуел е имала причини да е заинтересувана от смъртта на господарката си. В нейния случай мотивът е съвършено ясен и смея да твърдя, че тя би била главният ни заподозрян, ако не беше заключена като госпожа Оксли в стаята си и ако не бяха предсмъртните думи на госпожица Грийншоу, че я е прострелял мъж…

— Наистина ли е била заключена?

— О, да. Сержант Кейли е отключил вратата. Старинна ключалка с голям ключ. Бил е в ключалката и няма как да бъде завъртян отвътре. Не, съвсем определено госпожа Кресуел е била заключена в стаята си и не е могла да излезе. Не е имало лъкове и стрели в стаята й, а и по госпожа Грийншоу не е било стреляно от прозорец. Ъгълът не го допуска. Не, госпожа Кресуел е извън подозрение! — Той замълча, но не след дълго продължи: — Според вас обичала ли е да се шегува?