Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 119

От ъгъла, в който се бе настанила, госпожица Марпъл рязко вдигна глава и попита:

— Значи в крайна сметка завещанието не е било в полза на госпожа Кресуел?

Инспектор Уелч я изгледа изненадано.

— Много умно предположение, мадам. Не. Тя не е посочена като наследник.

— Също като господин Нейсмит — поклати глава госпожица Марпъл.

— Госпожица Грийншоу е казала на госпожа Кресуел, че ще й остави всичко, и така се е изхитрила да не й плаща заплата. А всъщност е оставила парите си на някой друг. Без съмнение е била изключително доволна от себе си. Сигурно много се е забавлявала, когато е скрила завещанието в онази книга.

— Имахме късмет, че госпожа Оксли можа да ни каже за него и къде да го намерим — обясни инспекторът. — Иначе дълго щяхме да го търсим.

— Викторианско чувство за хумор — промърмори Реймънд Уест.

— В крайна сметка е оставила парите на племенника си, така ли? — обади се Лу.

— Не — поклати глава инспекторът. — Не ги е завещала на Нат Флечър. Тук се разказва една такава история… Нов съм по тези места и дочувам само клюки, но, изглежда, някога госпожица Грийншоу и сестра й са се влюбили в младия и красив учител по езда. Сестра й го е спечелила. Не, не е оставила парите на племенника си… — Той замълча и потърка брадичката си. — Завещала ги е на Алфред.

— Алфред? Градинарят? — възкликна изненадано Джоун.

— Да, госпожо Уест. Алфред Полък.

— Но защо? — удиви се Лу.

Госпожица Марпъл се покашля и промърмори:

— Струва ми се, въпреки че може би греша, че е имало… това, което наричаме семейни причини.

— Може и така да се кажа — съгласи се инспекторът. — Изглежда, в селото е публична тайна, че Томас Полък, дядото на Алфред, е бил извънбрачно дете на господин Грийншоу.

— Но, разбира се! — възкликна Лу. — Приликата! Забелязах я тази сутрин.

Тя си спомни, че след като мина покрай Алфред и влезе в къщата, погледна към портрета на стария Грийншоу.

— Смея да кажа — обади се отново госпожица Марпъл, — че вероятно тя е решила, че Алфред Полък ще се гордее с къщата, дори може да пожелае да заживее в нея, докато племенникът й със сигурност ще я продаде в момента, в който я наследи. Той е актьор, нали? В коя пиеса играе в момента?

„Най-сигурният начин да се отклониш от темата е да се намеси някоя стара дама“ — помисли си инспектор Уелч, но на глас официално отвърна:

— Струва ми се, мадам, че този сезон играят пиесите на Джеймс Бари.

— Бари — повтори замислено госпожица Марпъл.

— „Онова, което знае всяка жена“ — поясни инспекторът и се изчерви. — Така се казва пиесата. Не ходя често на театър, но съпругата ми я гледа миналата седмица. Сподели, че била доста добра.

— Някои от пиесите на Бари са очарователни — изрази мнението си госпожица Марпъл, — но трябва да кажа, че когато ходих с един мой стар приятел, генерал Истърли, да гледам „Малката Мери“ от Бари… — Тя тъжно поклати глава. — Никой от нас не знаеше накъде да гледа от смущение.