Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 116

— Лельо Джейн, защо си толкова сериозна?

— Така ли, скъпа? Научи ли нещо ново за полицая?

Лу я погледна объркано:

— Нищо не зная за полицай.

— Забележката, която е направила, скъпа, сигурно има някакъв смисъл.

На другия ден Лу отиде на работа в много добро настроение. Мина през отворената входна врата — вратите и прозорците на къщата винаги стояха отворени. Изглежда, госпожица Грийншоу не се страхуваше от крадци и вероятно беше права, защото повечето вещи в дома тежаха почти тонове, а нямаха толкова голяма стойност.

На алеята Лу мина покрай Алфред. Забеляза, че стои облегнат на едно дърво и пуши, но когато я зърна, веднага грабна греблото и започна старателно да събира листа. „Глупав младеж — помисли си тя, — но красив.“ Чертите му й напомняха на някого. Докато прекосяваше просторния вестибюл, запътила се към стълбището, погледът й се спря на големия портрет на Натаниъл Грийншоу, окачен над камината. Портретът излъчваше викторианския просперитет на собственика, настанил се в голямо кресло, а ръцете му лежаха върху тежък златен ланец, който стигаше до скута му. Тя се взря в лицето му. Масивна челюст, рунтави вежди и пищни черни мустаци.

Мина й през ума, че Натаниъл Грийншоу сигурно е бил красавец на младини. Вероятно е изглеждал като Алфред…

Качи се в библиотеката, затвори вратата зад себе си, махна капака на пишещата машина и извади дневниците от страничното чекмедже на бюрото. През отворения прозорец мерна шарената щампована рокля на госпожица Грийншоу. Беше се навела до алпинеума и усърдно плевеше. Последните два дни бе валяло и очевидно плевелите се бяха възползвали. Лу бе градско момиче и реши, че ако някога има градина, никога няма да направи алпинеум, който да се нуждае от ръчно плевене. После се зае с работата си.

Когато в единайсет и половина госпожа Кресуел влезе в библиотеката с подноса за кафе, личеше, че е в много лошо настроение. Стовари с трясък подноса на масата и загледана в празното пространство, отбеляза:

— Ще си имаме компания за обяд, а в къщата няма нищо за ядене! И как трябва да постъпя, бих искала да знам? А от Алфред няма и следа.

— Той събираше листата покрай алеята, когато дойдох — рече Лу.

— Сигурно. Блага и лека работа.

Жената напусна стаята и затръшна вратата след себе си. Лу се усмихна. Зачуди се какъв ли щеше да е племенникът?

Изпи кафето си и отново се върна към работата си. Така я завладяваше, че времето летеше неусетно. Когато Натаниъл Грийншоу е започнал да си води дневник, очевидно се е поддал на удоволствието да бъде искрен. Опитвайки се да разчете един пасаж, в който той разказваше за очарованието на една сервитьорка от съседното село, Лу осъзна, че ще трябва да го редактира много сериозно.

Докато разсъждаваше, от градината се чу силен вик. Тя скочи и хукна към отворения прозорец. Госпожица Грийншоу се опитваше да се добере до къщата. Ръцете й бяха притиснати към гърлото, а между тях стърчеше нещо с пера накрая. Лу веднага с ужас разбра, че това е стрела.