Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 117

Главата на госпожица Грийншоу с нахлупената сламена шапка увисна върху гърдите й. Изглежда забеляза Лу и с немощен глас изрече:

— Прониза ме… той ме прониза… със стрела… повикай помощ…

Лу се втурна към вратата. Натисна дръжката, но вратата не се отвори. Тя я задърпа, но й трябваше само миг, за да се досети, че е заключена отвън. Изтича обратно към прозореца.

— Заключена съм!

Госпожица Грийншоу сега беше с гръб към нея и се олюляваше. Беше се обърнала към прозореца на стаята на домашната помощница. Лу я чу да простенва:

— Извикай полиция… телефона…

После, залитайки като пияна, тя се скри от погледа на Лу. Очевидно бе влязла през френския прозорец на дневната. Минута по-късно Лу чу силен трясък от счупен порцелан, тежко тупване и после настъпи тишина. Опита се да си представи какво е станало долу. Госпожица Грийншоу сигурно се беше спънала в една малка масичка, на която имаше сервиз за чай от севърски порцелан.

Лу отчаяно заудря по вратата и закрещя. Отвън до прозореца нямаше нито водосточна тръба, нито виещо се растение, по които да се опита да се спусне.

Уморена от блъскането по вратата, тя се върна до прозореца. В далечния край на къщата, от прозореца на стаята й, домашната помощница подаде глава.

— Елате и ме отключете, госпожо Оксли — провикна се тя.

— Аз също съм заключена — извика Лу.

— О, боже! Ужасно! Обадих се на полицията. Тук в стаята имам дериват, но не разбирам, госпожо Оксли, защо сме заключени. Изобщо не съм чула завъртането на ключа. А вие?

— Не, не съм. Нищо не съм чула. О, боже, какво ще правим? Може би Алфред ще ни чуе! — И с цяло гърло Лу закрещя: — Алфред! Алфред!

— Отишъл е на обяд! Колко е часът?

Лу погледна часовника си и отвърна:

— Дванайсет и двайсет и пет.

— Не бива да ходи на обяд преди дванайсет и половина, но винаги когато може, се измъква по-рано.

— Мислите ли… мислите ли…

Лу искаше да попита: „Мислите ли, че е мъртва?“, но думите заседнаха на гърлото й.

Не им оставаше нищо друго, освен да чакат. Тя седна на перваза на прозореца. Стори й се, че измина цяла вечност, преди един флегматичен полицай с наметало да се появи зад ъгъла на къщата. Тя се надвеси над прозореца. Той вдигна глава към нея и заслони очите си с ръка. Когато заговори, в гласа му се долови недоволство:

— Какво става тук?

От прозорците си двете с госпожа Кресуел го заляха с водопад от думи.

Полицаят извади бележник и молив.

— Значи вие, дами, сте изтичали горе и сами сте се заключили, така ли? Как се казвате, моля?

— Не! Някой друг ни е заключил. Елате и ни пуснете!

— Всяко нещо с времето си — каза назидателно полицаят и изчезна през френския прозорец долу.

Отново времето й се стори безкрайно. Лу чу шум от приближаваща се кола и не след дълго, всъщност след три минути, първо госпожа Кресуел, а после и тя бяха освободени от един полицейски сержант, който изглеждаше много по-енергичен от първия полицай.

— Госпожица Грийншоу? — гласът на Лу замря. — Какво… какво се е случило?

Сержантът прочисти гърлото си и отвърна:

— Съжалявам, че трябва да ви съобщя, мадам, онова, което току-що съобщих на госпожа Кресуел. Госпожица Грийншоу е мъртва.