Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 9

— Не, не е — побърза да се съгласи той. — Точно обратното, къщата е много удобна. Парното и топлата вода в банята са голямо предимство.

— Доста пари похарчихме, за да я направим удобна за живеене. Успяхме да продадем част от земята. Моментът беше подходящ. За щастие продадената част не се вижда от къщата. От другата страна на парка е. Всъщност оттам гледката не е хубава, а и получихме доста добра цена. Ето как успяхме да направим всички възможни подобрения.

— А прислугата, мадам?

— Е, за момента тя не ми създава трудности. Разбира се, човек не може да очаква да го обслужват и да се грижат за него така, както е било едно време. Прислугата ни е приходяща, от селото. Две жени сутрин, други две готвят и мият, и други две идват вечер. Много хора желаят да работят по няколко часа на ден. За Коледа обаче имаме голям късмет. Моята скъпа госпожа Рос идва всяка Коледа. Тя е чудесна готвачка. Остаря и ни напусна преди десет години, но винаги, когато имаме нужда, идва да помага. Както и скъпият Певърил.

— Икономът ви?

— Да. Той се оттегли и живее в една малка къща близо до нас. Но е толкова привързан към дома, че настоява да ни прислужва на Коледа. Наистина, аз се ужасявам, мосю Поаро, защото той е толкова стар и така трепери, че когато го виждам да носи нещо тежко, се опасявам, че всеки момент ще го изпусне. Истинска агония е да го наблюдава човек. А и със сърцето не е добре и се боя, че се преуморява. Но ако не му позволя да дойде, той страшно ще се обиди. Постоянно пъшка, охка и сумти неодобрително от състоянието на сребърните ни прибори. За трите дни, които прекарва тук, те отново възвръщат блясъка си. Да, той е много предан — усмихна се тя. — Както виждате, готови сме да прекараме една щастлива и весела Коледа. А също и бяла — додаде, след като погледна през прозореца. — Виждате ли? Започна да вали сняг. А, ето и децата! Трябва да ви запозная с тях, мосю Поаро.

Тя го представи според етикета. Първо на Колин и Майкъл, внука й и неговия приятел, приятни възпитани момчета на около петнайсет години, единият тъмнокос, другият рус. Сетне на братовчедка им Бриджет, чернокосо момиче на тяхната възраст, което излъчваше невероятна жизненост.

— А това е внучката ми Сара — продължи представянето госпожа Лейси.

Поаро огледа с интерес Сара — привлекателно момиче с буйна рижа коса. Стори му се малко нервна и леко агресивна, но личеше, че е искрено привързана към баба си.

— А това е господин Лий-Уъртли.

Господин Лий-Уъртли носеше анорак и тесни черни джинси. Косата му бе малко дълга и май бе съмнително, че се е бръснал сутринта. Съвсем различен от него бе младежът, когото представиха като Дейвид Уелин. Изглеждаше солиден и кротък, имаше приятна усмивка и очевидно бе силно пристрастен към сапуна и водата. И накрая едно красиво момиче, което изглеждаше леко притеснено, Даяна Мидълтън.

Поднесоха чая заедно с кифлички, сандвичи и три вида кекс. Пролича, че младите ги очакват с нетърпение. Последен се появи полковник Лейси, който делово отбеляза:

— Чай, а? О, да, бих пийнал с удоволствие.