Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 102

— Продължете — подкани го детективът.

— Малко след четири господин Корнуорти излязъл от своя кабинет, който е в съседство с кабинета на господин Фарли, и се изненадал, когато видял, че репортерите още чакат. Трябвало господин Фарли да подпише някои писма и им казал, че ще е по-добре лично да му напомни, че двамата репортери все още го чакат. Влязъл в кабинета на шефа си. Изненадал се, че не видял господин Фарли, и си помислил, че стаята е празна. После съзрял стърчащ ботуш зад бюрото, което е поставено точно пред прозореца. Бързо прекосил стаята и отишъл до бюрото. Зад него открил господин Фарли, който лежал мъртъв с револвер до него. Господин Корнуорти веднага излязъл от кабинета и наредил на иконома да се обади на доктор Стилингфлийт, които пък посъветвал секретаря да уведоми полицията.

— Някой чул ли е изстрела? — попита Поаро.

— Не. Шумът от уличното движение е много силен, а и прозорецът е бил отворен. На фона на клаксоните и бръмченето на камионите би било твърде невероятно някой изобщо да го чуе.

Детективът кимна замислено и зададе следващия си въпрос:

— По кое време се смята, че е настъпила смъртта?

— Огледах трупа веднага щом дойдох — обади се Стилингфлийт. — Тоест в четири и трийсет и две. Господин Фарли бе мъртъв поне от един час.

Лицето на Поаро придоби много сериозно изражение.

— Значи е възможно смъртта да е настъпила по времето, когато той ми спомена, тоест в три часа и двайсет и осем минути.

— Напълно възможно — съгласи се лекарят.

— По револвера има ли отпечатъци от пръсти?

— Да, неговите.

— А самият револвер какъв е?

— Този, който е държал във второто чекмедже отдясно на бюрото си, точно както ви е казал — намеси се инспекторът. — Госпожа Фарли го идентифицира. Освен това трябва да знаете, че кабинетът има само една врата, тази, която води към площадката на първия етаж. Двамата репортери са седели точно срещу вратата и се заклеха, че никой не е влизал в кабинета от момента, в който господин Фарли е говорил с тях, до появата на господин Корнуорти малко след четири часа.

— Значи има всички основания да се предположи, че господин Фарли се е самоубил.

Инспектор Барнет се усмихна.

— Нямаше да има никакви съмнения, ако не беше едно обстоятелство.

— Кое е то?

— Писмото, адресирано до вас.

На свой ред Поаро се усмихна.